В навечерието на 30-ото издание на Седмицата на съвременното изкуство най-интересните акценти от събитието представя Емил Миразчиев – куратор, художник, един от основателите на група „Ръб“, председател на сдружение „Изкуство днес“.
– Г-н Миразчиев, моля да ни разкажете повече за проекта „Светове“ и защо се спряхте на парка на Гарнизонна фурна за неговата реализация?
– Живея в „Западен“ и мнозина ме познават и с моята кауза за спасението на знаковата сграда на Гарнизонна фурна, която, за съжаление, вече я няма. Борбата ми беше тя да се превърне в център за култура. Сега виждаме едно ново пространство – парк с детски съоръжения, като има едно празно място, което е много подходящо за реализиране на различни проекти, заради отличната видимост от всички посоки. Ще изградим една многоъгълна конструкция тип шатра, дълга 7 м. Тя ще е опакована с бяло фолио, като ще бъде направен мапинг отвън, който ще се вижда и отвътре. Проектът се нарича „Светове“ и ще стартира на 3-ти септември от 21:30 ч., защото искаме да покажем, че всички ние сме свързани – хората и заобикалящата среда, която напоследък толкова упорито унищожаваме. Вътре децата ще изпитат едно вълнуващо, но същевременно и релаксиращо преживяване, като във видеопрожекцията ще видят животни, растения, космос, роботи. Проектът се присъединява към Седмицата на съвременното изкуство, защото тя третира също и екологичната тема, която е важна за бъдещето на децата ни. Хубаво е да ги подготвим за предизвикателствата и да ги направим съпричастни към зелената идея. Когато те припознават екологичните политики като свои приоритети, можем да живеем в един по-добър свят. На 7-ми септември от 10:00 до 12:00 часа ще се проведе детска работилница, ръководена от художничката Надя Генова.
– Защо светулки ще осветяват Братската могила?
– Проектът е на Иван Иванов. 3-метрови светулки ще кацнат на Братската могила на реперите, които се издигат високо в пространството. Олекотената конструкция е изградена от неръждаема стомана. Чрез проекта искаме да осветим местата, които са позабравени, не са интегрирани, не са оживени и вкарани в тъканта на града, но те неизменно продължават да съществуват. Светулките са символ на надеждата, чиито път трябва да се освети. Братската могила за мен е болна тема, защото е интересен обект. По време на Европейската столица на културата съм водил много гости, които едновременно бяха впечатлени от великолепните скулптури на Далчев, но и неприятно изненадани от това как не се грижим за това наследство и образец на монументалната скулптура – липсващите глави и ръце на част от фигурите. Виждам бъдещето на Братската могила като първия денонощен музей в България. Вярвам, че инсталацията ще предизвика различни асоциации и ще предадем точно замисъла й – да оценяваме културно-историческите ни паметници, без да бъдем обременени от идеологическите тежнения върху Братската могила. Каня пловдивчани на откриването на инсталацията, което ще се случи във вторник в 20:30 часа.
– За първи път кв. „Прослав“ се превръща в културна точка на Седмицата на съвременното изкуство. Кое предизвика Вашия интерес?
– Малко хора знаят, че кварталът е бил център на вегетарианското общество. Автор на инсталацията „Духът на вегетарианската комуна” е Живка Валявичарска.
В близост до мястото на инсталацията се е намирала стопанската сграда на Вегетарианското стопанство в „Прослав”. Основана през 1926 г. от група толстоисти, Вегетарианската комуна е най-дълго просъществувалото и устойчиво вегетарианско земеделско поселение в България (1926-58). За повече от тридесет години вегетарианската комуна в „Прослав” става център на алтернативни социални и духовни движения, включващи вегетарианци, толстоисти, бяло братство, въздържатели, борци за мир и ненасилие.
Живка Величарска е изкуствовед и изследовател от група „Ръб“, преподава в института Pratt в Ню Йорк. Тя е израснала във вегетарианското общество в „Прослав“, има уникален архив. В миналото тя се бореше да бъде запазена сградата, която се намира на обръщалото на ул. „Вегетарианска“, защото тя е събирала много хора в общност. Тя е отбелязвала празници, гледала е задружно животни, развивала е земеделие, а когато са настъпвали големите жеги, всички заедно с животните са търсили спасение в Родопите. Какво виждаме сега? Продават се земи, правят се кооперации, бетонира се целия град, унищожава се паметта на Пловдив. Именно тук е ролята на съвременното изкуство – да ни накара да помним и да предприемем стъпки за запазване на тази памет. Район „Западен“ може да съдейства за изграждане на малък музей на вегетарианското общество на това място, за да се изложи архивът – документи, записки, снимки. За съжаление, се натъкнахме и на неприятни случки с унищожаване на части от документите. Николай Минчев, жител на квартала, започна да дигитализира това богатство, за да се съхрани за поколенията. Разговаряме с много възрастни хора, които ни разказват невероятни истории. Скоро те ще станат част от книга, снимаме и видеа.
Втората точка в „Прослав“ е проектът „Светлината е живот“, в основата на който е една сграда, построена с много любов, но собственикът е нямал средства, затова тя изниква парче по парче, натрупват се пластове през различни периоди от време. Всичко това прави нейната архитектура забележителна. Ще създам една визуална провокация към жителите на квартала, и не само към тях, за да покажа духа на къщата, осветявайки с различна светлина всяка стая. Липсата на прозорци ще засили преживяването и ще я съживя, представяйки нейната красота.
– Имат ли сетива пловдивчани за съвременното изкуство?
– „Изкуство днес“ заедно с Община Пловдив отдели много ресурси и време, за да превърне Баня „Старинна“ в център на съвременното изкуство, като сме реализирали проекти за над милион лева. Аз имам много ясна преценка, че няма да е лесно в това време, когато хората търсят бързи удоволствия, нямат време да се спрат, да се замислят, да интерпретират, да пречупят през своя светоглед това, което виждат. Но съм и оптимист, защото виждам, че капка по капка нашите усилия дават резултат. Всичко това, което сме показали, оставя следа в съзнанието на хората. Използвам случая и да поканя пловдивчани и гости на града да посетят локациите от Седмицата на съвременното изкуство, която ще бъде официално открита на 4-ти септември в Баня „Старинна“. Тя отваря врати врати специално за събитието. Мечтата ми е Пловдив да има свой музей за съвременно изкуство, каквито имат всички европейски градове и той да бъде като контрапункт на халтурата, която все повече се налага. Смея да твърдя, че имаме готово съдържание за този бъдещ музей, и то на много високо ниво, което допълнително ще привлече и повече туристи.
– Какви са Вашите послания към публиката?
Основната черта на съвременното изкуство е да създава смисли, да повдига болни теми, да провокира. За да се развива едно общество, трябва да има идея, концепция, смисъл. Като творци ние можем да активираме хората, като открием какво ги вълнува.
А посланията ни са да вдъхнем живот на забравени места, да трансформираме заобикалящия ни свят чрез визуално и творческо въображение в контекста на важните за съвремието ни теми, като една от тях е опазването на природата.
