200 милиона за зали и стадиони, а спортът в Пловдив едва крета. Къде сбъркахме?

Пловдивското представяне на олимпийските игри в Париж завърши на кубертеновия принцип – важно е участието.

От 4 олимпийски титли в Москва през 1980-а стигнахме до 4 квоти /ако не броим Йосиф Миладинов, който се състезава за столичмен клуб/ в Париж.

Спортистите ни са талантливи и усилията им са достойни за уважение. За съжаление, не сполучиха с конкурентни резултати в Париж. За семплото представяне обаче не са виновни те или треньорите им. В България е разрушена е пирамидата, в чиито основи дерзаеха хиляди, за да изгреят на върха звездите на Стефка Костадинова, Николай Бухалов, Асен Златев, Стоян Делчев, Любомир Любенов, Петър Лесов и останалите от плеадата големи шампиони.

В Пловдив днес се строят зали и стадиони за стотици милиони, а спортът едва крета.

Срамно е за град като Пловдив, чийто общински бюджет надхвърля поволин милиард и на чиято територия работят десетки частни компании от националните Топ 25 в различните сектори на икономиката, да не успява да мобилизира реален ресурс за подкрепа на детските школи и високото спортно майсторство. В рзултат, ако не броим футболните Ботев и Локомотив, мъжкия баскетболен Академик и дамската волейболна Марица, младите хора, които си вадят хляба като професионални спортисти в Пловдив, се броят на пръстите на двете ръце. Тъжно е и съвършенно ясно, че от 10 занимаващи се професионално със спорт няма как да излязат четирима олимпийски шампиони.

Ако Маркс е прав за базата и настройката, в Пловдив несъответствието между тях е драстично и явно е време за революционна ситуация. Защото не е редно при толкова много обществен ресурс, инвестиран в стадиони и зали, да се отделят толкова малко средства за подкрепа на талантите в спорта.

Както и в цялата българска политика през последните десетилетия, има нещо дълбоко сбъркано в управлението на българския и в частност – на пловдивския спорт.

Няма друго обяснение за падението. Защото въздухът под тепетата е същият, гените ги имаме, живи и здрави са и повечето треньори, изваяли големите шампиони от предишните години. Това, което липсва, е отношението към спорта. Жалко е, но той вече не е гаранция за житейски просперитет, а националните герои отдавна са други, а не големите шампиони. Спортът изисква неимоверни усилия, а днес не гарантира дори сносна заплата на треньорите и състезателите.

Да, клубовете в България вече не са държавни или общински. Ангажимент на местната и централната власт обаче е да създава правила и условия за развитие на талантите и да мотивира бизнеса да инвестира в спорта – този социален феномен, толкова важен за формирането на здрави и мотивирани млади хора.

Българите имат талант и да, ние можем отново да се голяма сила в спорта, но първо трябва да си изправим кривините. Защото сградите не правят шампионите. Не може да има голям спорт без професионална организация в клубовете, инвестиции в обрзованието на треньорите, наука, планиране, специализирани медицински грижи. Не става само с хъс и гол ентусиазъм. Необходими са пари и далновидност.

Колкото и талантили да са младите българи, те не са неконкурентни без подкрепа и истинска професионална подготовка. И това става все по-видно на всяка следваща олимпиада. След тази в Париж снимки с шампиони за властниците няма да има.

Да, инвестициите в стадионите и подкрепата за клубове като Ботев и Локомотив, пълни със съмнителни таланти от всички краища на България и цялото земно кълбо, които от години не дават никакви шансове на местните таланти, вероятно вършат работа в предизборна ситуация.

Но да сме наясно – докато плувците в Пловдив чакат своя олимпийски басейн пето десетилетие, докато атлетите нямат и една нормална писта за зимна подтоговка, а борци, боксьори, гимнастици, гимнастички и останалите едва дишат в безкрайно остарелите си зали, ще гледаме успехите през крив макарон. И ако употребяващите властта не внесат ред в приоритетите си, съвсем скоро и тях няма да ги има.

Възход и падение на пловдивския спорт

Москва 1980

stoian delchev — Стоян Делчев е първият български спортист с 2 медала от една олимпиада. Два дни по-късно същото постига и Любомир Любенов

Четирима олимпийски шампиони, от които двама двойни медалисти: Стоян Делчев /спортна гимнастика, злато и бронз/, Любомир Любенов /кану-каяк – злато и сребро/, Асен Златев /вдигане на тежести/, Петър Лесов /бокс/; и още два сребърни медала в индивидуалните дисциплини и два в отборните игри /Каспар Симеонов във волейбола, Пенка Стоянова, Англина Михайлова и Силвия Германова в баскетбола/; пет бронзови медала индивидуално и един в отборните турнири /Анка Узунова във волейбола/.

Париж 2024