Историята е онзи дълъг момент минало, който ни прави такива, каквито сме днес. Народ, който не помни миналото си, рискува да изгуби посоката в бъдещето. И за това са важни ориентирите. За обществото и народът това най-често са националните празници, за които актуалните български политици и научните им проксита ожесточено спорят напоследък. И докато разгорещено защитават с различни аргументи датите 3 март, 24 май, 6 и 22 септември, всички вкупом забравят 20 април. Онзи ден, в който 50 луди глави решиха, че делото на Апостола не може да отиде на вятъра и се събраха на Велико народно събрание, за да решат как да отърват българския народ от тиранина. Знаеха, че правят една налудничава саможертва и въстанието им няма да бутне османската власт, но го направиха. Те бяха решени и го направиха. Без Апостолите от Оборище Освободителната война вероятно щеше да е само поредната руско-турска /мисля 13-а/. А всичко започна от избора на Димитър Коклюв за мястото и времето на провеждане на събранието. Онзи, който заряза стадата и търговията, грабна камата и револвера, закле се пред Левски и каза: Робувах, наробувах се.
Българинът обаче явно забравя внезапно и това безпаметие го прави лесен за всякакви манипулации. Не случайно Иван Вазов пише “Епопея на забравените”, в която отдава своя дан на Левски, Раковски и Караджата, на Бенковски и Волов, защото е имал усещането, че народът ги забравя. И представяте ли си, това се случва през 1884-а – само 11 години след обесването на Левски и 8 след подвига на априлци.
Нещо подобно се случва и сега с паметта ни за националните герои.
Днес е 20 април, а на местността Оборище е пусто и неприветливо. Да, в Панагюрище празнуват априлската епопея на 3 май заради смяната на стиловете, но това не пречи мястото да се олюди по-рано.
На подхода към историческата пътека, водеща към паметника на местността Оборище, ни посрещат руините на старата едноименна хижа. Стопаните от местното туристическа дружество “Бунай” отдавна не я поддържат и мастото изглежда направо злокобно.
Ръждивата бариера, която трябва да покаже, пътеката към паметника е забранена за коли, е бутната настрани. По-късно се оказва, че през нея е минала колата на Горското, с която трима ентусиасти са докарали ритловици, за да сменят изгнилите по парапетите
Парапетите по мостовете също са подменени, но парите явно са стигнали за нови греди само от едната страна. На другата туристите сами ще трябва да се справят.
Докато вървим към паметника, естествено, четем посланията на Апостолите, изписани върху каменни плочи край пътеката:
Прав си, Апостоле, но нашето европейско благополучие все така не се случва, а водачите ни днес никак не са задружни. Та, прав си бил с онова: Народе????.
А ти май не си прав, Войводо. Живеем си в републиката от десетилетия /първо народна, после демократична/ и все се оглеждаме за онзи бащица със силната ръка, който да сложи край на свободията и да ни оправи.
И ти си прав, Джендо. Но ангели най-чисти бяха твоите депутати, не нашите. И не е ясно защо стана така, че все не случваме да ни управляват “най-идеалните личности между народа”.
А това е абсолютна истина.
Но за да минат повече българи през Оборище и да се върнат към идеалите на Апостолите, първо трябва да върнем 20 април в дискусията за националните празници. Тогава вероятно ще се намерят и средства, за да се олюди мястото и да се издигне поне един параклис на Априлци.
