Националистите на Марин льо Пен потвърдиха прогнозите на социолозите за безпрецедентно силно представяне и според предварителните резултати получават около 34% от гласовете на днешните извънредни парламентарни избори. За първи път след края на Втората световна война Франция може да се окаже с крайнодясно правителство и да промени коренно политиката на ЕС.
Центристките сили на президента Еманюел Макрон останаха едва трети след левицата, сочат прогнозите на социологическите агенции.
В същото време страната регистрира най-високата избирателна активност от повече от четири десетилетия насам, предаде АФП.
Все още не е ясно дали крайнодясната партия “Национален сбор” (НС) на Марин льо Пен ще спечели абсолютно мнозинство от местата в долната камара на парламента на втория тур на 7 юли.
Макрон зашемети нацията и озадачи дори някои съюзници, като свика извънредни избори, след като НС разгроми центристките му сили на изборите за Европейски парламент.
Тази авантюра очевидно се провали. Алиансът на Макрон печели далеч по-малка подкрепа в парламента, което ще направи президента далеч по-малко влиятелна фигура през оставащите три години от мандата му.
Прогнозите на известни френски социологически агенции дават на НС 34,5% от гласовете, в сравнение с 28,5-29,1% за левия алианс “Нов народен фронт” и 20,5-21,5% за центристката формация на Макрон.
Това ще осигури на “Национален сбор” мнозинство в 577-местното Национално събрание след втория тур.
Изборът на французите, които бяха изправени пред най-поляризиращия избор в най-новата си история, доведе до рязко повишаване на избирателната активност. Агенцията “Елабе” прогнозира окончателна избирателна активност от 67,5 % – най-високата във Франция от 1981 г. насам. Избирателната активност през 2022 г. беше едва 47,5 %.
Гласуването в два тура може да постави крайната десница на власт и да даде шанс на 28-годишния председател на партия “Национален сбор” Жордан Бардела да състави правителство.
Това би създало напрегнат период на “съжителство” с Макрон, който обеща да изкара мандата си до 2027 г. Бардела заяви, че ще направи кабинет само ако формацията му спечели абсолютно мнозинство на изборите.
Враждебни към мигрантите и исляма
През последните дни кандидати от лявата коалиция и центристкия алианс на Макрон отчаяно се опитват да напомнят на гласоподавателите, че “Националният сбор”, основан през 1972 г. като “Национален фронт”, някога е включвал в редиците си бивши членове на нацистката военна част SS по време на Втората световна война.
Партията дълго време се смяташе за антисемитска, хомофобска и расистка и бе широко възприемана като заплаха за демокрацията. Затова бе държана далеч от властта. Макар Марин льо Пен, дъщерята на основателя ѝ Жан-Мари льо Пен, да прекара по-голяма част от последното десетилетие в опити да смекчи имиджа на формацията, нейното основно послание остава дълбоката враждебност към имиграцията и т.нар. ислямизация на обществото.
Партията обещава драстично да намали имиграцията и да забрани лица с двойно гражданство от определени държавни длъжности, да намали данъците върху енергията, да освободи хората под 30-годишна възраст от подоходен данък и да работи за премахване на пенсионната реформа на Макрон.
Сценарий в стил “Лиз Тръс”
Франция е изправена пред сценарий в стил „Лиз Тръс“, ако крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин Льо Пен триумфира на предсрочните избори, предупреди финансовият министър Брюно льо Мер.
Той се позова на кризата на британския дългов пазар през 2022 г., като предупреди избирателите да не подкрепят партията на Льо Пен.
Минибюджетът на бившия британски премиер Лиз Тръс, който разчиташе на големи заеми, за да компенсира мащабните намаления на данъците, беше последван от криза на пазарите на облигации. В крайна сметка Английската централна банка (АЦБ) беше принудена да се намеси, за да стабилизира ситуацията, което доведе до оставката на Тръс след само 44 дни като министър-председател на Обединеното кралство.
Макрон от своя страна заяви, че загърбването на неговите пенсионни реформи, които увеличиха възрастта за пенсиониране от 62 на 64 години, ще „докара пенсионната система до фалит“.
