Открай време Пловдив е космополитен град, събирал през вековете хора от всички етноси и географски ширини. През последните няколко години обаче се натъкваме на феномен – пловдивчани в повече, прииждащи от близки и далечни места, се превръщат в осезаемо присъствие. Дотолкова, че в автобуса, на опашката в магазина и в кварталното кафене чуваме повече наречия, отколкото може да събере учебникът по диалектология.
Друго обаче смущава кореняците. Някои от “пришълците”, както ги наричат те, са населили новите комплекси и простират прането си в зелените площи; паркират, където заварят; шофират, все едно са сами в балкана или на гола поляна… И това не е всичко. На пловдивчани им писна от пришълците, а някои дори призовават: Спазвайте правилата или беж обратно по родните места!
Постарахме се да съберем 5 отличителни белега, по които можем да познаем новите пловдивчани:
1. Говорят на меко. Не че ние в Пловдив сме царе на книжовния език. Но това, съгласете се, може да доведе до фатални недоразумения. Както в онзи виц, в който младеж изпраща гаджето си на гарата в Пловдив до родното му място. Момичето влиза в купето, гледа по земята бели и червени рози, и се провиква: “Милоу, чирвенити рози от теби ли са?” “ДА! И белити са от мени!”, възкликва ухажорът. “Много, ама влакът тръгва!”, крещи разочаровано девойката.
2. Отмъкват ни мъжете и жените. Стъпват леко и със самочувствие. Светът е в краката им. И докато аристократите ги гледат с пренебрежение, те си проправят път към поредния пловдивски ерген или мома. Ама това на какво прилича, господа?!
3. Паркират, а след тях и потоп. Имало място за три коли, а се събрала една? Спрели до кръстовище и завиващите нямали видимост? Включили на аварийни, за да си купят домати от плод-зеленчука? Я не се фантазирайте, мили съграждани! Все пак сме в Кючука, не в Париж.
4. Колят кокошки в междублоковите пространства. Е, това може и да са легенди, но сигурно в тях има и нещо вярно. Населили бетоновите комплекси, новите пловдивчани са си построили истинска идилия. Хем сред природата, хем с хотелски лукс. Вярно, в две панелни кутийки по 20 квадрата, но кефът да си в Пловдив няма цена.
5. Пренаписаха правилника за движение по пътищата. Пловдивчаните в повече често шофират по собствени правила, което изнервя кореняците. Дори се чуват призиви да има приравнителен шофьорски курс за нашественици от други градове. По-крайните местни патриоти пък препоръчаха да се издава виза за пребиваване в Града на тепетата. Както се казва – да дойдат тука, да ги научим на култура!
