Спорът кой е по-добрият изтребител – американският Ф16 или руските МиГ-овеq може би никога няма да бъде решен. И Слава Богу, защото отговор на този въпрос може да дойде само в реални бойни действия, в които двете машини се изправят една срещу друга. А след сблъсъка на авиациите следва само едно – ударът с ядрено оръжие.
Дори никога да не се стигне до вдигането на авиацията на бойна мисия, всяка армия трябва да има изтребители. А за да летят, са необходими авиоинженери и техници, които да ги поддържат.
И точно тук е ролята на науката и образованието.
Преди близо 20 години в двора на Техническия университет – филиал Пловдив „кацва“ свръхзвуков изтребител. МиГ-21 УМ с борден №34 е излязъл от въоръжение през 2005 година. И днес обаче машината дава дежурства и служи много добре, защото е превърнат в учебна лаборатория за студентите от 3. и 4. курс от специалност „Транспортна и авиационна техника и технологии“ в ТУ.
Как един от най-успешните свръхзвукови изтребители се е приземил в двора на висшето учебно заведение?
Командата за последния полет на самолета е дадена от Министерството на отбраната и Министерството на образованието. После машината е разглобена и пренесена в двора на Трети корпус на висшето учебно заведение в Пловдив.
След като на място военните специалисти и преподавателите от университета я сглобили, тя повече не лети. Но носи със себе си инженерната история и гениалните знания на своите създатели – авиоконструкторите Микоян и Гуревич.
Защо МиГ 21
От техническа гледна точка МиГ е един от най-успешните свръхзвукови изтребители. Теглото му е 5200 килограма, максималната скорост, с която лети е 2229 километра в час, дължина на полета с едно зареждане – 664 километра. В България през годините са доставени 227 машини от този тип. Първият полет с МиГ-21 в българско небе е през 1963 година, а последният – през 2015 година. Специалистът, който е поддържал много от тези самолети, е доцент д-р Атанас Начев – полковник от резерва. Днес той е преподавател в катедра „Транспортна и авиационна техника и технологии“ на Техническия университет – филиал Пловдив, но е започнал кариерата си на военното летище в Граф Игнатиево, Пловдивско.
Какво дава лабораторният изтребител
В учебната лаборатория МиГ-21 УМ студентите изучават авиационните дисциплини „Авиационни двигатели – теория и конструкция“, „Авиационно хидро- и пневмозадвижване“ , „Технология на авиационното производство“, „Авиационни силови установки“ и „Надеждност на авиационната техника“. „Студентите ни сядат за първи път в учебната лаборатория МиГ-21 УМ в 3-ти курс и тук работят по дисциплините „Технология на авиационното производство“, „Авиационни двигатели“, „Авиационно хидро- и пневмозадвижване “ . В 4. курс студентите работят в лабораторията по дисциплината „Техническа експлоатация и ремонт на авиационната техника“, казва доцент д-р Атанас Начев.
Ако този самолет е излязъл от строя през 2005 година, това не значи ли, че бъдещите инженери се учат върху една стара машина?
Преподавателите от университета са категорични: стари машини в авиацията няма. Има поддържани и неподдържани машини. Точно затова най-съвременното направление в авиационното инженерство е мониторинг на здравината на авио-конструкциите. То датира от 1990 година. Оттогава авиационната техника се използва не по строго определени ресурси, а всеки един самолет индивидуално се обследва и се следи неговото „здраве“. Съвременният термин за това е Structural Health Monitoring – иначе казано „Следене на здравето на структурата на самолета“. „Да го кажем така: студентите ни се обучават в Лабораторията МиГ-21 УМ на най-съвременните авиоинженерни насоки. Защото и днес в самолетите системите са хидравлични, пневматични, механични, електронни. И принципите в авиацията не са се изменили“, категоричен е доцент д-р Атанас Начев.
А знаниаята идващия на въоръжение в България F-16 откъде?
В България предстои доставката на бойни самолети F-16 за военно-въздушните ни сили. Доцент д-р Начев е убеден, че за неговите възпитаници, които са усвоили основите на авиационната техника, тези самолети няма да създават проблеми при поддръжка.
МиГ-21 УМ е с реактивен двигател, каквито са и двигателите на очакваните F-16. Разбира се новите самолети ще имат по-усъвършенстван двигател.
“Авиоинженерите, които завършват при нас са обучени да се справят с огромното количество информация, да мислят и да имат кураж да пробват нови решения. Точно затова тук в лабораторията МиГ-21 УМ студентите ще грешат, ще разбират, че са сгрешили и ще намират нов изход на ситуацията. Като преподавател естествено, че стимулирам студентите си да не се плашат от грешки, но и не мога да допусна да направят фатални грешки, които да застрашат живота им, здравето им и техниката, с която работят.“ – обяснява доцент д-р Начев. Всяка година от авиационната специалност на Техническия университет – филиал Пловдив излизат до 25 инженери – общо бакалаври и магистри. Те са абсолютно достатъчни за поддръжката на българската военна и гражданска авиация. Нещо повече, авиоинженери намират работа и в други сфери на индустрията. Студентите започват работа главно във фирмите за производство на авиационни части. Тук в Пловдив имаме такива големи фирми, а в София има големи фирми за обслужване на авиационната техника. Част от студентите постъпват на работа и в Българската армия.
За специалистите от ТУ
Катедра „Транспортна и авиационна техника и технологии“ в Техническия университет – филиал Пловдив поддържа работни връзки с български индустриални фирми, за да осигури кариерно развитие на студентите. Фирмите също са заинтересовани от съвместна работа с висшето учебно заведение, за да получат качествени инженерни кадри. „Онова, което очакваме от индустрията е фирмите да започнат да предоставят време в собствените си обучителни центрове за нашите студенти и там да се водят практически занятия. По този начин ще имаме по-значим достъп до обучителните бази на фирмите, които са заинтересовани от наши студенти“, твърди доцент д-р Атанас Начев.
