Закъснялата със 76 години почит към тленните останки на първия български цар от третото Царство България отново раздели народа и политиците. Дошъл в страната като княз, за да замени абдикиралия Александър Батенберг, Фердинанд /1861-1948/ стана цар на Българите през 1908 година, когато има смелостта да обяви независимостта на страната от Османската империя противно на волята на Великите сили. По-късно той е обвинен за две национални катастрофи. Първата, защото твърде смело разпалва междусъюзническата война и отваря фронт срещу всичките си съседи, втората – защото тласка България в орбитата на Германия по време на Първата световна.
Фердинанд преживява трудно краха на страната е се оттегля в полза на своя син Борис III. Наследил много от печалния опит на баща си, по-късно Борис произнася една от най-тъжните фрази в българската история –
банкерите ми са англофили, офицерите – германофили, народът – рвусофил. Явно само аз съм българофил.
Неговият син Симеон пък влезе в най-новата ни история като единственият монарх, станал министър-председател на Република България. В края на своето управление и той достигна до тъжната мъдрост на неразбрания управник и отсече – българите трябва да сменят чипа си.
И тримата монарси от династията са обичани от едни и мразени от други. Разделението не бе преодоляно и днес, когато тленните останки на Фердинанд пристигнаха от германския град Кобург с военен самолет “Спартан” и с дълга траурна церемония бяха положени за поклонение в двореца във Врана. При пристигането на спартана историците си спомниха, че през 1914 година Фердинанд става първият монарх в света, който се вози на самолет.
Симеон Сакскобурготски застана до ковчега на своя дядо заедно с двама от синовете си, принцеса Калина и нейния съпруг. На церемонията дойдоха представители на Българската православна църква, на католическата и висши духовници от мюфтийството. Стотици хора дойдоха да се простят с Фердинанд. Действащите политици от тежката артилерия почти нямаше с изключение на бившия председател на Народното събрание Росен Желязков, кмета на София Васил Терзиев и дузина депутати, предимно от ГЕРБ.
Президентът Росен Плевнелиев отсрами държавните глави от новото време.
Епохата на цар Фердинанд I категорично се нуждае от преоценка.
Има два подхода към българските царе. Единият е европейският, който виждаме днес при пренасянето на тленните останки на Фердинанд в двореца „Врана“. Другият подход е подходът към цар Борис III, чийто гроб беше поруган”, каза Плевнелиев. Според него Цар Фердинанд I заслужава да получи своята обективна оценка, защото истината е, че не едно или две поколения български политици се обясняваха на негов гръб за една или друга национална катастрофа. Много политици си измиха ръцете навремето, за да не носят своята отговорност. Решенията тогава са били колективни, има и документи. Президентът от 2012 до 2017 г. призова да се поучим от историята, да я пазим такава каквато е.
“Днес в края на май 2024 г. България върна родна земя един от най-дълго управлявалите си държавни глави. На днешния ден трябва да гледаме през гледната точка на държавността. България по един благороден начин доказа, че е част от европейските ценности и семейство”, каза историкът проф. Петър Стоянович. Той посочи, че днешният ден не е опит за реабилитация на цар Фердинанд.
Днешният ден не е опит за справедлив или несправедлив съд.
Днешният ден е един жест, с който България за пореден път доказва, че е правова държава, извисена над конюнктурата, над партийните пристрастия”, добави историкът. Стоянович припомни, че процесът по пренасянето на тленните останки на цар Фердинанд е отнело половин година. Той благодари на Министерството на отбраната за предоставения военен самолет, с който беше пренесен ковчега на царя, както и на МВнР за оказаната дипломатическа помощ.
Признание към държавата отправи и внукът на Фердинанд – Симеон Сакскобурготски.
“Преди всичко съм благодарен. Това е за историята на България. Благодаря на Господа, че съм доживял този момент. Страшни емоции са. Какво ли не минава през мисълта ми в такива моменти. Този акт показва, че уважаваме миналото си, признаваме го и го зачитаме. Мисля, че е много по-добре да е тук – в семейната крипта”, добави Сакскобургготски.
Той изрази дълбока надежда връщането на останките на цар Фердинанд да е символ на единение на българската нация. “Дай, Боже! Това е сигнал към нашето настояще, най-вече да гледаме към бъдещето. Ако нямаме представа за миналото, не можем да очакваме много за бъдещето”, заяви Симеон Сакскобургготски.
Бившият български премиер и цар Симеон Сакскобургготски заяви, че приема идеята на БГНЕС в София да бъде кръстен булевард на името на Цар Фердинанд предвид заслугите на монарха за модернизацията и европеизацията на България и в частност на нейната столица.
Едни от най-красивите здания в София са построени по времето на неговото 31-годишно управление от 1887 – 1918 година.
