Докато при нас седмицата преди Великден се нарича Страстна – на старобългарски “страст” означава “страдание”, в Чехия и Словакия определено периодът е “цветен” – понеделникът е Син, вторникът Сив, срядата е Пепеляна, следват Зеленият четвъртък, Разпети петък и Бяла събота.
В срядата се чистели комините и се измитали къщите. Пред черквата се палел свещен огън. Вярвало се, че който се мръщи на този ден, ще се мръщи през цялата година, разказва уредникът в Етнографския музей Грозделина Георгиева, отговорник на изложбата “Великден в България, Чехия и Словакия”. На Зелен четвъртък свещениците носят зелени дрехи. Не се украсяват олтарите и не се палят свещи. При литургията, когато се бият камбаните, човек трябва да подрънка с пари в джоба, за да ги има през цялата година. Яде се зелена храна – спанак, зеле, за здраве и се сее, за да има богата реколта. Боядисват се яйцата. В Чехия се пекат “идаше” или великденски ритуални птички, които после се ядат с подарен мед. Хапва се от печивото за защита от змии и оси, от него се дава на говедата, а друго се хвърля в кладенеца. Чука се с чукчето по хаванчето, за да няма насекоми. Стопанките метат къщите преди изгрев слънце и носят сметта на най-близкото кръстовище, за да няма бълхи. Хората се мият с роса преди изгрев слънце, за да са здрави и хубави. Не трябва да се дава нещо на заем и да се карате помежду си. След залез слънце стопанинът обикаля къщата, ръси светена вода от нова тенджера, за да опази имота от лошите магьосници, обяснява Грозделина.
В Словакия стопанката трябва да измие всички съдове преди изгрев. Момите, които искат да имат хубава дълга коса, се решат под зелена върба. В опашката на конете се вплита червен конец като защита срещу уроки. Кравите се бършат три пъти с мъжките панталони, за да са плодни и муцуните им се мажат със сланина, за да не се надуват. Срещу зли сили след залез слънце вратите на оборите се мажат с чесън.
На Разпети петък се спазва строг пост. Не се работи и не се пали огън преди изгрев слънце. Водата има лековита сила и добро влияние върху цялото домакинство. В Чехия с вода от потока измиват прозорците и вратите в дома, дават на животните да пият и почистват обора. Хората се мият за здраве и хубост, разказва Грозделина Георгиева.
В Словакия стопанката събира с чаршаф роса от тревата, защото смята, че колкото повече има, толкова повече мляко ще дадат кравите, като казва: “Събирам ползата, но не цялата”. Вярват, че в този ден раните заздравяват по-бързо, затова дамгосват овцете и присаждат дръвчетата. За да се предпазят от удавяне и лоши магии, хората предат конци преди изгрев слънце и правят с тях няколко бода върху дрехата. Вярвало се, че на този ден земята има магическа сила и показва скритите съкровища. Момите гадаят за женитба, като хвърлят във водата елхови клонки, чиито клонки се носят по течението, ще се омъжат в тяхно село, ако се извият, ще се омъжат другаде. Момчета обикалят с кречетала и домакините им подаряват яйца, печива, сухи плодове и дребни пари.
На Бяла събота свършва постът. Преди изгрев слънце момите се мият с роса, за да са хубави през цялата година. Преди нощното богослужение се освещава огън, от който се пали обредната свещ – пашкал, от който домакините отнасят в дома си. От нея палят при всяко кръщене и погребение. Въглените се слагат върху гредите в къщата, за да я пазят от пожар, а изгорелите клонки и пепел се ръсят по полето, за да има голям добив. При биенето на камбаните, стопаните разклащат овошките, за да се събудят от зимен сън, обливат ги с вода, а някъде ги мажат с козуначено тесто. Момичета ходят в бели, нови дрехи, а главите си украсяват с венчета. В някои села на Източна Чехия изпълняват ритуала “Извеждане на Юда”, като сред група от момчета до 15-годишна възраст обличат едно в сламени дрехи. Шествието обикаля къщите, като рецитират стихотворения или пеят песнички, а получават от стопаните сурови яйца, сладки или парички. След обиколката събличат Юда и горят облеклото му, а събраните дарове разделят. В Чехия нощем младежите правят пътечки от пясък, стърготини и др. от къщата си до прозорчето на възлюбената си. Вярва се, че през тази нощ водата се превръща във вино, а изворите са лечебни, обяснява Грозделина Георгиева.
В Чехия и Словакия правят козунаци или “баба”, направени от яйца, пекат великденски агънца, украсяват яйца, варят шунка и мастта от нея ползват за лекуване на раните. Правят се плетенки от млади върбови клонки и се освещават яйцата и храната за празника.
Със съдействието на уредника Грозделина Георгиева и Регионалния етнографски музей в поредица от публикации “Пловдив Дейли” разказва за традициите около Великден в България, Чехия и Словакия. Посветената на обичаите в трите страни изложба може да разгледате до 12 май.
