Уникален ли е човешкият мозък? И господари ли сме сред бозайниците? Подобни въпроси не спират да занимават човека, който винаги се е стремял да достигне цялостно познаване на този фин и съвършен орган. И така: различава ли се коренно човешкият мозък от мозъка на другите бозайници и от този на човекоподобните майнуни?
В своя труд Lucy to language Робин Дънбар (R.I.M. Dunbar), професор по еволюционна психология в Оксфордския университет, говори за дългата и обща еволюционна история, която ни свързва с маймуните, и по-специално със семейството на африканските човекоподобни маймуни. Човешкият род споделя редица аспекти от тяхната биология, генетика, психология и поведение. В допълнение, нашата ДНК е в твърде голяма степен сходна с тази на шимпанзетата, например. И въпреки това, за всеки е очевидно, че ние, хората, не сме просто големи маймуни. В много отношения ярко се различаваме от последните, като тази разлика не засяга анатомични или когнитивни характеристики – че сме двуноги или че умеем да изработваме инструменти.
За него спецификата се крие в един значително по-нематериален набор от компетенции и способности, а именно – изкуството да живеем във виртуалния свят на ума, казано накратко: света на културата (и въображението). Той разглежда два аспекта от човешкото поведение, които смята за архетипни за човешката култура: приказките и религията. В двата случая от човека се изисква да може да си представи светове, които физически не съществуват. Колкото и да се изтъква и хвали капацитетът на човекоподобните маймуни за културно обучение, нито един съществуващ вид не е в състояние дори да се докосне до подобно ниво. Защото на всички други животински видове им липсва необходимата невронна изчислителна мощ, която да го позволи.
От своя страна, в студията си « The remarkable, yet not extraordinary, human brain as a scaled-up primate brain and its associated cost », публикувана през юни 2012 г. в списание PNAS (Proceedings ofthe National Academy of Sciences), Сузана Херкулано-Хузел (SuzanaHerculano-Houzel), биолог, невролог, изследовател, писател, доцент в университета Vanderbilt University, департамент по Психология и биологически науки (About – Suzana Herculano-Houzel (suzanaherculanohouzel.com), предлага прелюбопитна хипотеза, за да обясни достигането ни до забележителна невронна численост, свойствена само на човешкия мозък. Тя подлага на анализ разпространено дотогава мнение и “доказателства” на учени за еднаквото устройство на мозъците на всички бозайници, в това число и на човека, подчиняващо се на аксиомата, че броят неврони е пропорционален на големината на мозъка.
Излиза, че ако сравним мозъците на шимпанзе и крава, чиято големина е еднаква и всеки тежи 400 гмозък, и двата мозъка трябва да притежават еднакъв брой неврони; а ако невроните са функционалните единици, които отговарят за обработката на информацията в мозъка, то шимпанзето и кравата трябва да имат аналогични познавателни способности. Както вече се знае, поведението на шимпанзето е много по-сложно и съобразително от това на кравата. От друга страна, ако всички мозъци са еднакво устроени и се сравнят животни с различна големина на мозъка, животните с по-големи мозъци следва да имат повече неврони, а оттам и по-големи когнитивни способности. Казано иначе: най-големият мозък логично би следвало да е и най-когнитивно развит. Човешкият мозък обаче не е най-големият (за справка: човешкият мозък тежи между 1,2 и 1,5 кг., за разлика от този на слона, който е между 4 и 5 кг., или този на кита, достигащ 9 кг.), т.е. неговата необикновеност би трябвало да се търси другаде. Според Сузана Херкулано-Хузел « …техните мозъци може да са по-големи, но нашият е по-добър, и той може да е по-добър с това, че изглежда по-голям, отколкото трябва, с повече мозъчна кора, отколкото би трябвало да имаме според телата си. Това би ни дало допълнително кора, за да правим по-интересни неща, а не просто да управляваме тялото си. Защото големината на мозъка обикновено следва големината на тялото. Основната причина да твърдим, че нашият мозък е по-голям, отколкото трябва, всъщност е сравнението между нас и големите маймуни. Горилите могат да бъдат два-три пъти по-едри от нас, следователно техният мозък трябва също да е по-голям от нашия, но всъщност е обратното. Нашият мозък е три пъти по-голям от този на горилите. » Тя изтъква и факта, че мозъкът ни съставлява само 2% от тежестта на тялото, но за функционирането му са необходими 25% от общия енергиен разход.
Чрез т. нар. мозъчна супа – метод, който е открила – тя успява също така да преброи мозъчните клетки, за да докаже, че не всички мозъци са еднакво устроени. Със средно 86 милиарда неврона, от които 16 милиарда в мозъчната кора, и предвид това, че мозъчната кора командва усещанията, логическото и абстрактното ни мислене, тя стига до извода, че 16 милиарда е най-големият брой неврони, който някоя мозъчна кора притежава. Това обаче все още не е достатъчно, за да се изолира уникалността на мозъка ни, който просто казано е един голям мозък на примат. На базата на множество допълнителни изследвания и сравнения се оказва, че енергийният разход на един мозък е функция на броя на невроните му и че човешкият мозък използва толкова енергия, колкото се очаква от него. Но тогава откъде идва тази огромна енергия, която да задоволи нуждите на нашия мозък? И ако маймуните са по-големи от нас, защо нямат по-голям мозък от нашия, с повече неврони? И изводът й е: готвенето. То е, което позволява предварителна преработка на храната извън тялото. Готвените храни са по-лесни за бързото усвояване от червата, които на свой ред отделят много повече енергия за много по-кратко време от суровоядството при приматите. Последните, предвид масата им, би следвало да се отдават на 8-9 часово непрекъснато хранене дневно, ако имаха толкова неврони, колкото има в човешкия мозък, за да поддържат както него, така и масата си. Готвенето следователно ни освобождава време да се занимаваме с много по-вълнуващи неща от това да мислим за храна, да я търсим и да отделяме ненужно време в преработването й.
Накратко казано: съгласно Сузана Херкулано-Хузел човекът превъзхожда останалите бозайници и примати с притежанието на уникален брой неврони в мозъчната кора. А готвенето му е позволило поддръжката на това забележително количество, основна предпоставка за неговата еволюция. Изключителният обем неврони в мозъчната кора пък ще да ни позволява и изчислителната невронна мощност, за която говори Робин Дънбар, и чрез която е възможно пренасянето ни във виртуални светове.
