Три силни земетресения разрушават голяма част от Южна България между 14 и 25 април 1928 г. Трусовете са регистрирани в Маришката сеизмична зона. При тях загиват над 100 души, над 1000 са ранени, десетки остават без подслон. Разрушени са повече от 70 000 сгради.
Катастрофата започва на 14 април. В района на Чирпан, в 11:20 ч., е регистрирано земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер, т. нар. Чирпанско земетресение. Епицентърът е на 8 км северозападно от града. Денят е Велика събота преди Великден. Земетресението е последвано от други два силни труса – на 18 април вечерта с магнитуд 7,0 по скалата на Рихтер и епицентър близо до Поповица, Пловдивско, и на 25 април – с магнитуд 5,6 по скалата на Рихтер и с епицентър близо до гр. Гълъбово. Последният трус е познат и като Старозагорското земетресение.
След втория трус – на 18 април, който е най-силният, най-засегнати са селищата в Садовска община – Садово и Попово. Деформирани са жп линии, изменен е дебитът на кладенците и изворите, за известно време изчезва Меричлерският минерален извор.
На 24 и на 25 април 1928 г. Народното събрание приема Закон за подпомагане на пострадалите от земетресението. С постановление на Министерския съвет от 26 април 1928 г. са отпуснати 100 млн. лв. за възстановяване на щетите. С решение на Народното събрание е създадена Дирекция за подпомагане и възстановяване земетръсната област оJт 1928 година (ДИПОЗЕ) със задача да извърши научно обследване на земетресенията.
