На автогара “Юг”, откъдето тръгват половината автобуси от втория град на България към столицата, е като на първа спирка от магистралата към ада – пусто, мръсно, адски горещо, с мирис на старо масло, недогорели газове и фекалии.
Собственик на мястото е бившият общински съветник от ГЕРБ Веселин Дошков, чиято фирма “Хеброс бус” стана скандално известна с неизпълнението на разписанията по 4 линии на градския транспорт в Пловдив, а до завчера изпълняваше и курсове до София.
Договорът му обаче е изтекъл, а Общината с разрешение на областния управител е възложила временно дейността на “Меритранс”, защото се е забавила с провеждането на конкурс за титуляр.
Промяната е организирана на принципа “на хората да им е гадно” – няма информация за разписанието на рейсовете, няма гише за билети, да не говорим за гардероб за багажа, прохладна чакалня и други екстри.
Служителите на Дошков, видимо изнервени от ситуацията, не дават никаква информация на пътниците, които трябва сами да се справят с поредното информационно затъмнение. Когато става дума за обществения транспорт, то е запазена марка на Община Пловдив. Започна се преди години с приватизацията на общинския “Градски транспорт”, продължи със злополучните табели по спирките, информационната система в автобусите и цялта мъгла около Центъра за управление на трафика. Да не говорим за оскъдното съдържание на категория “Транспорт” в сайта на общината, където има основно остаряла и напълно безполезна информация и нищо полезно за гражданите.
Та, въпросът от завчера е какво да правят хората, които искат да стигнат до столицата с автобус.
Отговорът е ясен – да се въоръжат с търпение и да се заредят с вода и резервни фланелки за смяна при изпотяване. Отиват няколко часа по-рано и чакат в жегата. Автобусите все така тръгват от две места – до обед в посока София заминават от автогара “Юг” с рейсовете на новия и.д. превозвач “Меритранс”, следобед от Централна гара с тези на “Карат С”. В сайта на столичната компания поне има информация за разписанието, цената на билета и свободните места. За пловдивските фирми това все още е висш пилотаж и не е ясно кога ще се случи.
Когато говорим за задръстванията по пловдивските улици, като втора причина след бавните ремонти експертите посочват огромния брой коли, несъответстващ на остарялата пътна инфраструктура. Ясно е, че за да намалеят тапите, хората трябва да слязат от личните си автомобили. Това естествено няма как да стане, ако общината не им даде алтернатива. А тя е бърз, удобен, достъпен и комфортен обществен транспорт. Такъв обаче в Пловдив няма и няма да има. Така че – движим се в омагьосан порочен кръг. Положението в сектора вместо да се подобрява, става все по-лошо. Машрутите не отговарят на новите транспортни потоци в Пловдив, услугата е некачествена, а обещаната модернизация с парите от Транспортния проект така и не се случи. Същото се отнася и за ЖП транспорта. След затварянето на коловозите на Централна гара заради ремонта на Бетонния мост пътническите влакове от София ще спират на гара Филипово. Ужас! Там е пълна мизерия, а за транспортна свързаност не можем и да си помислим. Така че и влакът не е алтернатива.
Докато хората пъплят в задръстванията с личните си автомобили, харчат пари и замърсяват въздуха, община Пловдив абдикира напълно от обществения транспорт като социална услуга. Администрацията се надява частниците да инвестират вместо нея, но в това няма никаква икономическа логика. В резултат Пловдив е единственият голям град без общински превозвач и в резултат пропусна да обнови автопарка с европейски средства, както го направиха Бургас, Варна и София.
Частните превозвачи не само не могат да инвестират в удобни и екологични автобуси, но дори не успяват да покриват оперативните си разходи, ако не крият приходи и не надписват километри. Фирмите разчитат основно на субсидиите за губещи линии, компенсациите за превоз на пътници от различни професии и социални групи и директните инжекции от общинския бюджет. Приходите от билети и карти са оскъдни, защото редовните им клиенти са основно ученици и пенсионери.
И когато бъдат притиснати и не могат да крият приходи и да надписват разходите, хвърлят кърпата. Поредният фалирал транспортен бос в Пловдив е Веселин Дошков. По неведомите пътища на приватизацията по български той се оказа собственик на трите автогари, които днес са доста апетитни имоти за застрояване. По утвърдения в Пловдив бизнес модел в обществения транспорт пък Дошков взе парите от бюджета /4,5 млн. лева субсидии и компенсации само за 2023 г./, извади автогарите на тезгяха и би шута на пътниците.
Проблемът е, че това се случва напълно безнаказано.
Преди 2 години прокуратурата и икономическа полиция направиха шумна показна акция в офисите на частните превозвачи и дори защракаха белезници. Днес за това разследване нищо не се говори, както и за онова, което трябваше да докаже, че има престъпления при реализирането на злополучния Транспортен проект, в който изтекоха милиони без никакъв ефект.
