Топ диетоложката Росица Тончева e магистър по здравословно и диетично хранене от МА София. Работила е във ВМА София, а в момента преподавател в Медицинския университет в Пловдив и е консултант в клиника Ню Лайф.
“Темата за хранителното поведение е толкова обширна, че може да запълни цяла книга, но можем да я обобщим в няколко параграфа. За разлика от другите живи организми, ние хората не възприемаме храната еднозначно като средство, с което да задоволим личните нужди на организма си, а я натоварваме с много повече очаквания. Хранителното поведение е присъщо на всички живи същества и се характеризира с голямо разнообразие. То е неразривно свързано с различните видове активност, насочено към търсене и запасяване с храна, обмяната на веществата и възбудата, свързана с отсъствието на храна.
През изминалото половин столетие хранителните навици на хората са променени в такава степен, че са причина за сериозно безпокойство сред лекари и диетолози. Към тях се присъединиха и тревогите на психолозите. Множество наблюдения по категоричен начин доказват, че храната има изключително значение както за когнитивните способности (памет, възприятие, мисловна дейност, въображение и т.н.), така и за емоционалното и психическото състояние на човека. Интересът към тази област нарасна неимоверно през последните години именно в резултат на установената безспорна връзка между хранителните навици на съвременния човек. Ненапразно когнитивният психолог Laura Steenbergen казва: „В известна степен ние сме това, което ядем”.
Човешкото тяло е сложна анатомична и физиологична структура, а храната е основното гориво за осъществяване на жизнените функции. Без прием или със свръхприем на основни нутриенти негови органи и структури са застрашени от дисфункция. Така например, триптофанът в храната (есенциална аминокиселина, необходима за приозводство на вит.В3 /ниацин) се използва от мозъка за производство на серотонин (необходим невротрансмитер), чрез който нервните импулси се пренасят от една клетка до друга и е отговорен за нормалния сън и доброто настроение. Не винаги се храним, защото изпитваме глад. Посягаме към храната, за да се почувстваме по-добре, да се успокоим или възнаградим за усилията по постигната цел. Храненето не от глад, а от други потребности разкрива емоционален проблем. Самото то обаче е вторично явление. Неприятното е, че емоционалното хранене не сочи причината, която го поражда, дори нещо повече – влошава душевното ни равновесие.
Защо все пак посягаме към храната при емоционални проблеми?
Ако посягаме към десерта, въпреки че стомахът ни е пълен, или хапваме шоколад, когато се чувстваме унили, то това са прояви на емоционално хранене. За такова се приема всяка консумация на храна с цел постигане на по-добро самочувствие, а не заради необходимост от енергия.
Няма нищо лошо от време на време да се подкрепяме с храна за настроение или награда. Проблем е когато този навик прерасне в средство за справяне с емоционалния спад, т.е. когато механично, импулсивно се отваря хладилникът в момент на самота, гняв, стрес, разстроеност, скука, преумора… По този начин се попада в порочен нездравословен кръг, при който се потискат истинските чувства и се загърбва действителния проблем. Реално погледнато емоционалният глад не може да се засити с храна.
Защо храната води до успокоение? Причините са няколко.
Биологична причина: Когато човек е под стрес, тялото произвежда огромни количества кортизол – стрес хормон, който ни кара да мечтаем за въглехидрати, захар и мазна храна. Храната успокоява поради химичните промени, които тя създава в тялото. Шоколадът например подсилва производството на серотонин и ни прави да се чувстваме по-будни и жизнерадостни.
Заобикаляне на проблема: Яденето може да те разсее и да отвлече вниманието ти от това, което те тревожи в момента. При наличието на проблем с теглото, съветвам да се работи паралелно с диетолог и психолог, а за тези, които нямат крайна нужда от намеса на специалисти – повече движение, вода и зеленчуци.
