Футболист и надежда на „Ботев Пловдив“, строителен предприемач, сервитьор в ресторант-вагон, почти агроном, емигрант във Виена и щастлив съпруг в Пловдив, зареял поглед в луната над „Капана“. Това е художникът живописец Цветан Раденков, който се завърна в България след 21 години живот в австрийската столица.
Преди дни откри самостоятелна експозиция “Expressive realities” в столичната галерия Depoo с последните си картини, рисувани в Пловдив.
„Изложбата e своеобразна метафора на завръщането ми в България. Наложи ми се да се адаптирам и спогодя с един отдавна забравен свят, но същевременно нов и непонятен за мен. Всичко, което правех, за да преговарям и да се ориентирам в „реалността“, предизвикваше емоции, които експресираха, което пораждаше кръгова връзка между „ярката проява на чувства и преживявания“ и „конкретиката“, разказва Цветан на по бира в галерията на Ангел Гешев в „Капана“.
Определя себе си като експресивен фигурист. И, о, чудо! Не е завършил Академията.
Културен шок за снобите
„Ама той не е завършил Академията!“, провикнала се невярващо вряла и кипяла в занаята госпожа по време на последната му изложба в София. Картините на Цецо вероятно са объркали подредения ѝ като лъскав каталог свят, но със сигурност не са я оставили безразлична. Като друга дама – австрийка или германка, дошла да го „захапе“ за платното му „Емигрантът“. Жената първоначално го взела за балканец, чиито творби нямат място в европейското изкуство. „А вие бил ли сте някога емигрант?“, тръгнала да го слага в малкия си джоб госпожата. „Ами да – повече от 20 години в Австрия! Бил съм в строителния бранш, сервитьор, готвач, даже в една фирма, за да видя как се полират коли“, заговорил ѝ на чист немски художникът. Цялата изложба ахнала, а разговорът продължил повече от 20 минути.
Робинзон и нигерийците
„Обяснявам картините си като интуитивно, експресивно изживяване, създадено на принципа на инцидента. Сега и тук!“, категоричен е творецът. Като син на легендарния футболист от „Ботев Пловдив“ Драган Раденков, вдигнал Балканската клубна купа през 1972 г., Цецо израснал на стадиона и дори постигнал завидни успехи на терена.
Никога ми е било фикс идея да рисувам. Наско Карадечев (известен пловдивски скулптор – бел. авт.) ми беше учител в „Димитър Полянов“ в „Кючука“. На родителски срещи агитираше майка ми да ме запише на уроци, защото съм имал талант. Точно там, в училището на бул. „Южен“, беше първата ми изложба“, разказва през смях Цецо. На плахия въпрос на майка си дали не иска да стане художник, той отговорил с гръмкото „Ха-ха-ха-а-а-а!“. Уменията във футбола обаче му влезли в употреба във Виена. След пристигането си там играл в отбор, съставен от спортисти от Третия свят. Единствен той в тима бил с бял цвят на кожата.
„Съотборниците ми бяха най-различни чички от заводите. Когато постъпих при тях, бяха в трета дивизия, на 16-о място. Вкарвах по 10 гола на мач. Така стигнахме до бронзов медал. Носиха на ръце като Робинзон Крузо! Ходех във всички супер яки африкански дискотеки с охрана от петима нигерийци. Много ме обичаха, не ми даваха да плащам и танцуваха като в клип по MTV, спомня си Цветан.
Художникът от ресторант-вагона
Началото на творческите си занимания отдава на случайността. Като сервитьор в ресторант-вагон пътувал до Италия, Хърватска, Унгария, Германия, Швейцария. Пейзажите и впечатленията, които се редели пред очите му, предизвиквали емоция, която напирала да бъде изразена. Така, при един от престоите, Цецо купил материали за рисуване от верига магазини и се усамотил пред платното.
Бившата му приятелка била завършила „Приложни изкуства“ във Виена и двамата делели едно жилище. Кураторът на проекта „Червен килим“, в който творби на млади автори се излагат в министерства, дипломатически представителства и дори в метрото, дошъл да гледа нейните работи, но очите му останали в картините на Цветан. „В този проект обикновено допускат до участие художници до 35-годишна възраст. Аз вече бях над 40, но ме взеха“, разказва авторът, който следва и политическа линия в творчеството си. Посвещава картини на терористичния атентат в дискотека в Турция, на събитията в Украйна, на бежанците в Хасково…
Агроном без диплома от ВСИ
Малко преди да замине за Виена, Цецо се отказал да завърши ВСИ, където бил почти дипломиран агроном. Оставали му два изпита – по земеделие и цветарство. „Реших да не се явявам – за какво ми е?! Знам чужди езици, мога да рисувам, може би съм и добър творец. Какво ми пука, че не съм висшист?! Засега единственото, което искам, е да стана художник“, убеден е Цветан.
Важни са му две неща – да рисува и да си гледа спокойно живота със своята муза и съпруга Олеся, с която се наслаждават заедно на луната, която свети като полилей от една тераса в „Капана“.
„Понякога имам чувството, че съм като дърво с много клони, някои от които са реалността, а другите собствените ми преживявания, сплетени в неразривна връзка“, не крие вълнението си художникът.
Цветан Раденков е роден 1972 г. в Пловдив. Живее във Виена от 2000 г., където през 2007 г. започва работа като художник на свободна практика. През 2023 г. се завръща в България.
Различен и иновативен като изразни средства, той излага предимно във Виена и Барселона.
Член на артистичната група El-Kordy Виена, както и на Freimaler Werkschau. През 2018 г. става един от избраните художници, които излагат в шоурума на червения килим Karlsplatz, в шоурума на Volkstheater и Министерството на отбраната и спорта. Същата година участва в групова изложба в MQ MuseumsQuartier Виена, а през 2019-а в групова изложба 10 Jahre KUNST ZU RECHT в Justice Center Wien Mitte.
След завръщането си в родината е поканен да се включи в груповата изложба 21х21 в София. Открива първата си самостоятелна изложба у нас преди дни в столичната галерия Depoo.
