На 7 септември преди 113 години е роден Тодор Живков, бившият комунистически диктатор, който отдавна е част от исторята, но духът му още витае в българската политика.
Много българи и до днес продължават да вярват, че в България при Живков се е живеело по-добре. Дори да са родени след онзи 10 ноември 1989, когато човекът от Правец най-после бе принуден да се оттегли след 35-годишно управление. Мантрата за евтиното гориво от братския СССР, безплатния ток, работата за всички и задължителната почивка на море все още работи. А на хората им е свидно за Живков, каквото и да им говорят данните от статистиката, която измерва житейския просперитет. Дори успели хора със сериозен бизнес говорят с благоговение за времената на Живков.
Най-актуален обаче бившият диктетор остава сред политическата класа у нас. Неговото простодушие, шопска хитрост и маниерничане с народа се откриват в поведението на много от днешните лидери. А антрополозите откриват и физически прилики на различни актуални политици с Живков.
Това, което най-много свързва бившият диктатор с някои от актуалните герои на деня е, че и те като него не осъзнават кога е дошло времето да се оттеглят.
Ето как описва връзката на най-дълго управлявалият България като свободно избиран премиер Бойко Борисов с неговия политически вдъхновител Тодор Живков през 2020 г. Александър Андреев пред DW:
“Българският министър-председател /Борисов в края на третия си мандат – бел. ред./ сам признава, че е научил много от Тодор Живков, докато му е търкал ушите. Но явно не се е поучил от финалната грешка на Живков, който така и не осъзна кога и как трябва да се оттегли след дълго управление.
Ако приемем, че България се намира в навечерието на нов “10 ноември”, нека се вгледаме в сходствата между политическите кариери на учител и ученик.
В самото им начало ще открием употреба на сила: Живков – в партизанския отряд, Борисов – в бойните спортове и в силовите скруктури. В края им пък виждаме нежелание да се използва сила. А по средата политическото кредо и на двамата гласи: раздаваме привилегии и обещания, режем лентички, слушаме външните началници и се снишаваме, докато бурята отмине.
Тъкмо това кредо обяснява политическото дълголетие на двамата. Като не забравяме, разбира се, и публичния им образ, изваян собственоръчно в продължение на години: добродушен управник, “човек от народа”, “вие сте прости и аз съм прост, затова се разбираме”. И още: Живков “построи” две Българии, Борисов “построи” магистралите. Все “за благото на хората”, без да се задълбочаваме във въпроса за същинския изпълнител и за качеството на строежите. И без много да питаме за цената на тези строежи – както в буквалния смисъл, така и като отменени права, свободи, справедливост и върховенство на закона. Принципът е простичък: най-важното е да угодим на онези, от които зависим – вътре в страната и зад граница. За да задържим властта…”.
Днес от неумението на Живков да улучи момента, в който трябва да се оттегли, сдрадат много български лидери – Бойко Борисов, Корнелия Нинова, Ахмед Доган, Румен Петков, Атанас Атанасов, Красимир Каракачанов, Мая Манолова и още дузина престояли твърде дълго в политиката кандидати за власт.
А към тях, както и към опонентите им, народът едва ли ще е толкова благосклонен в историческите си оценки, както към Диктатора, защото повечето от тях се приемат твърде насериозно и нямат онази самоирония, с която Живков се шегуваше със собствените си и на България успехи и неуспехи.
7 ЦИТАТА ОТ ТОДОР ЖИВКОВ И ЕДИН СТАР ВИЦ
“Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.“
“Това е политиката – да се слееш с народа”
“Аз работех като преводач – превеждах овците от един хълм към друг.“
“Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса.“
“До 9 септември 1944 г., тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна пропаст! След девети той направи съдбоносната крачка напред!“
“Тази година завод за полупроводници, догодина – за цели.“ – На откриването на завод за полупроводници в Ботевград.
“Времето е ваше, но всичко друго е наше“
И вицът:
Живков е на посещение в Индия, специален гост на представлението на най-известния местен факир. След шоуто домакините го питат за мнението му, а той отговаря – много впечатляващо. Но само един ли е? Защото ние в България имаме 8 милиона факири. Аз им плащам по 200 лева на месец, те всички харчат по 300 и нямат борчове.
