Талант, за когото всички говорят. Това е четвъртокласникът Христо Христов от ОУ “Виктория и Крикор Тютюнджиян” в Пловдив. Изявеното момче обича спорта, но най-любима му е литературата.
“Книгите са най-добрите ми приятели, а да разказвам истории е силната ми страна” – вълнува се Христо.
Тази година той участва в литературни национални конкурси в Двореца на децата в София, най-известен сред които е “От Коледа до Васильовден “. Неговият вълнуващ разказ за традициите в семейството му се нарича “Бъдни вечер в село Бодрово”. От там са всъщност баба му и дядо му.
С творчеството си малкият автор запалва всички читатели. За неговия успех научава дори кметът на селото и го кани да прочете разказа на коледните празници пред местните.
Този успех не се оказва единствен. Христо участва и в училищния литературен конкурс, посветен на 190 години от създаването на училището “Колкото деца ,толкова имена” , а творбата му “Историята на моето име ” печели първа награда в неговата възрастова група до 10 г.
Специално за читателите на Пловдив Дейли Христо сподели част от своето творчество:
КОЛКОТО ДЕЦА, ТОЛКОВА ИМЕНА – ИСТОРИЯ НА МОЕТО ИМЕ
Историята на моето име е плетеница на моя собствен житейски сценарий. От ранни години съм осъзнавал, че името, което нося, не е просто комбинация от букви, а по-скоро наследство на моя род и идентичност, които нося с гордост и уважение.
Моето име е Христо Христов Христов, а всяко “Христо” в него е като прозорец към дълбоките корени на моето семейно дърво и към вековната традиция на рода ми.
Преведено от гръцки, “Христо” означава “помазан”, “миросан”, което вече само по себе си носи силно символично значение. Това е име, свързано със светлината на вярата и надеждата, което е дарено на мен като носител на него.
Мама ми е разказвала за избора на името ми и вярата в силата му. Изборът на име не е бил случаен, а е бил почетен жест към вярата и благодарността към Исус Христос за моето раждане. Вярвам в тази връзка между името ми и мен, както вярвам, че нареченият човек се определя от името си. Има поверие, че на който Светец си кръстен, той ти е закрилник.
Моето име Христо се предава от поколения в семейството ми. Моят пра-прадядо Христо е бил смел човек, участвал в Първата световна война. Прадядо ми, също Христо, е бил участник във Втората световна война. Баща ми, който също се казва Христо, ми разказва истории за тях, как са проявявали смелост пред опасността и винаги саотстоявал това, което е правилно. Харесва ми да мисля, че съм наследил част от тази смелост от тях.
Аз с гордост нося своето име. Ако погледнем на зад във времето с това име са били кръстени много известни и важни за нашата история хора – Христо Ботев – поет, революционер; Христо Смирненски – поет, Христо Г. Данов – учител и още много други. Също така и в днешно време има много известни българи с това име. Например Христо Гърбов, актьор, Христо Мутафчиев, също актьор, Христо Стоичков – футболист и треньор.
И сред всички тези прочути съименници, ето ме и мен – четвъртокласник с мечти, необятни като вселената. Може да не съм водил войни или да съм вкарвал победни голове (все още!), но името Христо ми напомня, че произлизам от род от герои и шампиони. Това е напомняне да се стремя към величие, да се изправям лице в лице с предизвикателствата и никога да не забравям историите, които са ме формирали.
Но името ми е нещо повече от семейна история. Един ден имах най-невероятната възможност да срещна друг известен Христо – Христо Стоичков! Той е легендарен футболист и не можех да повярвам на късмета си, когато трябваше да му стисна ръката. Срещата с някой със същото име като моето, който е постигнал толкова невероятни неща, ме накара да се почувствам горд от това, което съм. Аз съм много горд и щастлив, че имах честта лично да се запозная със Христо Стоичков, да си поговорим за футбол, да ми даде насоки както към играта, така и за напред в живота. Той е невероятен човек, състрадателен и общителен. Искам да ви разкажа за моята последна среща с него. Макар, че съм го виждал и друг път, този път бях много развълнуван. При поздрава му , аз се разплаках. Той толкова му стана мило, прегърна ме, успокои ме, разказа ми различни негови случки с негови кумири в спорта и ме окуражи да следвам мечтите си. Тази среща никога няма да я забравя
Името ми не е просто нанизани букви; това е история – история за смелост, семейство и вдъхновение. Напомня ми за това откъде идвам и за невероятните хора, които са споделяли това име преди мен. И когато остарея, се надявам да продължа тяхното наследство със същата смелост и решителност, както те. В крайна сметка да се казвам Христо е нещо повече от име – това е част от това, което съм.
