В християнството почитаме повече Възкресението, защото то е по-силен празник – дава се втори живот на човека, станал Бог. В седмицата преди Великден се отличават три основни дни – Велика сряда, Велики четвъртък и Велика събота. В чешката и словашката традиция по същия начин важни са срядата, четвъртъкът и Светлата събота. Разпети петък – пътуването към Голготата на Иисус, е най-тежкият ден в християнската култура, независимо дали става въпрос за католицизма, или за нас. При чехите обаче има една разлика – ако при българите това е строго забранен ден за всичко, при тях момичетата се мият със събрана сутринта роса. Извършват се народни ритуали за красота. Смята се, че като нищо друго не се прави, човек може да обърне погледа към себе си и да се възрадва, да приветства. В храната им също се слага от тази роса. Смята се, че божествената вода има лечебни свойства, обяснява уредникът в Регионалния етнографски музей Грозделина Георгиева. Тези факти може да видите в изложбата “Великден в България, Чехия и Словакия”, която е експонирана в музея и може да бъде разгледана до 12 май.
В периода от понеделника до срядата и в чешката, и в нашата култура домакинята обръща внимание на къщата – това всъщност е подготовка за самия празник. Стопанките си измиват главите и къпят децата за здраве. В Чехия и Словакия се вярва, че ако домът ти не е изчистен, цяла година ще ходиш мръсен, каквито и старания да положиш. Тези дни са за почистване и на самото човешко същество, което да се подготви за идващите празници. В четвъртък и при нас, и при тях, се боядисват яйца. В Чехия той се нарича Зелен и е главно под егидата на църквата, където самите свещеници слагат зелени дрехи. Прави се специална пречистваща литургия, обяснява Грозделина Георгиева.
В нашата традиция денят е свързан с народните обичаи. Сутринта стопанката взима две яйца, слага ги в сито, постлано с червен месал и оставя слънцето да ги огрее. Или пък още от предната вечер ги носи в църквата да бъдат осветени, а в четвъртък ги взима. Яйцата се боядисват, като с първото се мажат челцата на децата и бузките им за здраве и благоденствие. При тях и до ден-днешен те се изписват основно с восък. Използват главно техниката восъчен батик. С много фина игла се рисува върху яйцето. В българската традиция пак се използва восък, но там се обработват като негатив. След като восъкът се свали, остава отпечатък на каквото е рисувано с него.
Друга разлика е, че в чешката традиция се работят главно цветни мотиви. Докато при нас може да се изпишат символи – риба, кръстче, делфини, които са свързани с християнската символика. Много популярни са петелът или змеят, който съществува като пазител. Напоследък новото време оказва влияние, започнаха да стават харесвани и популярни яйцата с българска шевица, разказва Грозделина Георгиева.
В българския вариант на Велики четвъртък се прави квасът за цялата година. Замесва се с билки, брашно и вода, но трябва зорко да се пази. Ако някой вземе от твоя замесен квас, през цялата година ще ти върви на беднотия. Около всяко нещо, което се прави, има забрана, има много ритуали.
Следващият важен ден е Светла събота в Чехия, а при нас известна като Велика събота. Това е последният ден, в който да отдадем почит на починалите си близки, защото после дълго време не се разрешава ходене на гробищата. Това е и вторият ден, в който, ако не си успял, можеш да си боядисаш яйцата.
В Чехия още от Велики четвъртък събират зелени клонки и правят цял сноп – с тях се извършват ритуали и след самия Великден. При тях е силна традицията да се подаряват клонки, закичени с боядисани червени яйца. Оформени на връвчица, те могат цяла година да красят домовете. Вярва се, че прогонват злото и предпазват къщата от зли влияния и лоши помисли.
В неделята е самият Великден. В нашата традиция, всички знаем, това е един от най-хубавите християнски празници, най-светлите. В съботата всяка домакиня трябва да е приготвила агнешкото, яйцата да са боядисани, да са направени козунаците. Семействата се събират на трапезата, ходи се при кумовете с подарък яйца. В чешкия и словашкия вариант агнешкото не е популярно да се приготвя за празника. Тези народи, които в миналото са били главно земеделски, правят агънце под формата на сладко печиво – кексено тесто, във формата на свито, полегнало агънце. Празничната гозба е някакъв житен продукт – това е имитативна магия, за да се нарича.
Иначе в нашата традиция започва голямото борене с яйца – което излезе най-здраво, то е провъзгласено за борак. Собственикът му ще бъде здрав и силен и ще му върви през цялата година. В чешката и словашката традиция не е прието това чукане с яйца. В миналото са ги търкаляли по полянките, завършва Грозделина Георгиева.
С нейното съдействие “Пловдив Дейли” публикува поредица от текстове, свързани с великденските обичаи и ритуали.
Очаквайте: Как се отбелязва Цветната седмица в Чехия.