След 127 години един от най-важни инфраструктурни проеки в България най-после приближава своя старт.
Замислен в края на 19. век, тунелът под Шипка се опря на царските инженери, едноличната държавна власт на комунизма и няколко правителства от времето на прехода.
Днес обаче блещука светлина за тунела.
Ако нова черна котка не ни мине път, реалните дейности по изработването на техническия проект за тунел под Шипка трябва да зпочнат догодина. Проблемът със старта на строителните едйности е, че и до момента трасето не е осигурено. Държавата все още не е придобила всички терени при подходите към съоръжението, съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството инж. Виолета Коритарова по време на изслушване в Народното събрание за хода на работата по ключовия обект.
Коритарова напомни, че изграждането на тунела под Шипка се очаква повече от 127 години, а след като през 2019 г. проектът най-сетне е раздвижен, процедурите са бавени с различни аргументи.
Наскоро Върховият административен съд отхвърли поредната пречка – плана за управление на парк „Българка“, в който попадаше съоръжението. Въпросният документ забраняваше всякакво ново строителство в обхвата на парка и това блокираше целия проект.
След решението на магистратите работата отново е рестартирана.
Вече е изготвена пътна карта за осъществяване на законови процедури по подготовката и изпълнението на инвестиционния проект със срокове и отговорници, информира министърът като отчете и усилията на свои предшественици за придвижването на проекта.
Предложили сме да се обмисли вариант в рамките на стойността на договора да се изработи при възможност трета лента, която да поеме трафика след реализацията на проекта, каза още тя.
За всички тунели е необходима промяна на одобрения подробен устройствен план – парцеларен план (ПУП-ПП) и извършване на отчуждителни процедури за теренно обезпечаване на строително-монтажните работи в зоната на порталите на тунелите, както и за изграждане на тунел 4 по открит способ, допълни още министър Коритарова.
Мегапроектът
Всъщност не става дума за единен пробив под Стара планина, а наименованието на съоръжението е съвсем условно. Сложният проект включва изграждането на пет тунела с обща дължина 4 км. Този под самия връх Шипка ще бъде с дължина от 3,2 км, а останалите четири са по-малки. Като част от трасето трябва да бъдат построени още 6 моста и 1 подлез, 12 армирани насипа, една стоманобетонова подпорна стена, една стоманобетонова укрепителна стена и др. н.
Тунелът под Шипка ще е възлова точка при движението в посока Север – Юг у нас. Чрез него ще се осъществява бързо преминаване през Стара планина в централната част на България. Северната част на тунела ще бъде в област Габрово, а южната – в област Стара Загора.
Проектът е включен за финансиране в програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г. Проектирането му стартира след близо тригодишна процедура по Закона за обществените поръчки, започнала през 2019 г. и преминала през обжалване и санкция на съда. Срокът за проектиране на съоръжението е осем месеца, а строителството ще продължи около три години и половина.
Кой ще строи
За изпълнител на обекта е излран ДЗЗД „Консорциум „ПСВТ“. Стойността на договора с предмет „Проектиране и строителство на обект: „Обход на гр. Габрово от км 20+124,50 до км 30+673,48, включително тунел под връх Шипка“ е 358 млн. лв. с ДДС. Договорът за строителен надзор е на стойност близо 6,5 млн. лв. Консултант е ДЗЗД „Трансконсулт – Свеко“. Двата договора са сключени през месец юни 2022 г.
