Славчо Атанасов за новия световен ред: Добри империи няма

И веднага ми идва на ум, че на този свят „добри“ империи няма. Най-малкото защото в основата им стоят користните цели за завладяване, подчиняване и контрол. Световните империи възникват по удивително еднакъв модел, който се повтаря във времето. Те винаги имат своя идеология, обикновено произтичаща от идеята за превъзходство и месианизъм. Народите на бъдещите империи винаги са богоизбрани или са наследници на стари велики властници. И това им дава правото на експанзия, за да овладеят и подчинят всички останали, които не са богоизбрани. Отвъд идеологията и пропагандата обаче, винаги стои проблемът с налагането на своята воля над чуждата. Властта и подчинението са същината на една империя.

Още с възникването и възхода на смятана за първа в човешкото развитие класическа империя – тази на асирийците на територията на днешна Мала Азия, Сирия и Месопотамия, днешен Ирак. Тя укрепва и се разпростира в непрекъснати конфликти с Египет. Моделът се повтаря и при монголите, и при древните римляни.

Всяка империята изживява себе си като месианска сила, свързана с някаква по-висша, извънчовешка, божествено отредена роля на земята. За монголите вече казах, Арабският халифат пък иска да наложи на света новата религия на Аллах, Великата британска империя желае да контролира всички световни морета, съответно и търговията в тях, което и постига за известно време. Никой друг в историята не е успял да направи като тях – на върха на своята имперска мощ, Велика Британия владее територия 130 пъти по-голяма от своята собствена. Третият райх, преследвайки подобна идея, също създава идеология на базата на превъзходството над другите народи. Това състояние е определящо за империите.

В днешно време нещата не са се променили особено. Геополитическите гиганти старателно пазят и развиват своите червени линии.

Днес Русия възприема така Украйна, САЩ мислят по същия начин за Мексико. Тук е интересен начинът, по който се разраства Америка. Те купуват огромния щат Луизияна от Наполеон, който има нужда от средства, за да води войните си в Европа. След това, от 1846 до 1848 година, американците воюват с Мексико и отнемат почти 60 процента от териториите му. Калифорния, Невада, Аризона, Ню Мексико, Тексас и Юта вече са част от Щатите. Така Америка излиза на Тихия океан.

Както се казва, пази Боже голяма империя да е под носа ти или пък да имаш обща граница с нея. Както сме ние, българите. Само че малко хора разсъждават в тази посока. Нашата ситуация е доста сложна. Защото граничим с две империи – руската и турската. И забележете, и двете нации се смятат за месиански наследници на Великия древен Рим – руснаците като наследници на Константинопол и Византия, а турците на Западната империя. Да, Турция и в момента е империя с всичките признаци на такъв тип държава. Те вярват, че имат мисия. Червените им линии маркират средна Азия, Балканите, части от Сирия и вече открито говорят за връщането на османското величие. Тук прочетете книгата на бившия им премиер академик Ахмет Давутоглу „Стратегическа дълбочина“. Там ясно се очертава политиката на икономическо и културно проникване в региона и идеята за възраждането на някогашната османска империя. Има и безспорни шедьоври на тема световни империи. Пол Кенеди с „Възход и падение на Великите сили“, но изненадата е нашият автор Николай Недков, който никак не отстъпва със своя анализ на развитието на 8 световни империи в два тома „Размисли върху историята“.

България се намира в клещите на две имперски сили в момента. Опасността е, че геополитическото менгеме вече ни е стегнало здраво. И само споменът за това, че и ние сме били империя, не е достатъчен. Да, България е била имперска сила почти 150 години, от Крум до сина на Симеон – Петър. Държавата е в непрекъснат възход. Владели сме една трета от Украйна, почти цяла днешна Румъния, голяма част от Унгария, сегашната й столица Будапеща е била пограничен български град, а навътре в Гърция сме стигали до Тесалия. Енциклопедия Британика ни описва като Първа и Втора българска империя. А от сръбските учебници по история разбираме, че съседите ни никак не са били щастливи да граничат с българската империя. Като малък народ те винаги са гледали да са съюзници на Византия срещу нашата сила. Но подразнен от това, Симеон Велики на практика окупира Сърбия. В по-нови времена пък, ние също не бяхме доволни под носа ни да се роди държавата Югославия – всъщност една доминирана от сърбите империя. Виждате как се менят нещата.

Древните римляни казват: „Горко на победените“. И наистина, въпросът е как да се оцелее в орбитата на силните империи. Ето тези отговори някак се губят в днешните спорове. А те са жизненоважни за България.

И си мисля, че възможностите не са много. Но най-важната от тях е в балансираната външна политика на нашата държава. Защото балансът дава стабилност и в голяма степен неутрализира влиянието на имперските сили. За нас в момента този баланс се нарича Европейски съюз. Но той е джудже във военно отношение и при един конфликт ситуацията става непредвидима.

Както виждаме, процесите са в непрекъснато развитие и нищо не е завинаги. Освен едно – българският национален интерес. За да успеем да балансираме влиянието на Турция и Русия, на този етап ЕС е без алтернатива. Но това не означава да се откажем от своя интерес и да спрем да се борим за него. България не е могъща и силна, каквато е била в миналото. Трябва да водим умна, балансирана и внимателна външна политика. Да се поучим от големи европейски държави като Италия, Испания, Португалия и Гърция, които винаги преценяват добре обстановката и следват националните си стратегии, не действат импулсивно и още по-малко агресивно, не поемат риска да се правят на геополитически ястреби.

И е време нашите коментатори и лидери на мнения да спрат да си мерят империите. А да помислят за България и нейното бъдеще. Което, на общия геополитически хал на света, не се очертава особено безметежно. Защото „добра“ империя не съществува.