Международната общност чества на 12 април Деня на космонавтиката. У нас той почти съвпада с 45-ата годишнина от полета на първия български космонавт Георги Иванов.
Как Пловдив отбелязва двете дати?
Проверка на “Пловдив Дейли” показва, че градът не се вълнува много от годишнините.
За разлика от май 1962 година, целият град излиза по улиците, за да посрещне героя /България е втората страна, в която той идва, след полета в Космоса/, днес пред паното с барелефа на Юрий Гагарин в подхода към едноименния квартал е пусто. Репортерът ни засне едва два венеца и няколко букета, поставени там от признателни хора. Местната власт и институциите са пас, сякаш им е неудобно да се преклонят пред делото на Гагарин, защото е руснак.
Да, Гагарин излита в Космоса няколко месеца преди Джон Глен – първия американски астронавт, достигнал космическата орбита. това става в разгара на Студената война между САЩ и СССР. И да, тогава ние сме сателит на Москва. Сега сме в друга орбита на политическо влияние, но това едва ли е повод да политизираме великите човешки постижения, сред които делото на Юрий Гагарин има запазено място.
И друго – никак не е добре да се лашкаме от едната крайност в другата, защото това обикновено води до фатално свободно падане. Историята с превратностите в отношението ни към Гагарин твърде много напомня онази от средата на миналия век. През август 1943 г. целият народ скърби за своя Цар, а хиляди жени с черни забрадки са на улицата, за да го изпратят в последния му земен път. 13 месеца по-късно – през септември 1944-а, много от тях пак са на улицата, за да посрещат с хляб и сол героите от Червената армия.
И ако тогава е ставало дума за драматични събития, обръщали за дни милиони човешки съдби, с Гагарин днес не е така. И няма защо да оставяме пуст барелефа му в Деня на космонавтиката само защото е роден в Клушино, Смоленска област, Русия, а не в Кеймбридж, Охайо, САЩ. Защото днес е забравата, а утре в някоя поредна предизборна кампания на някого може да хрумне да бутне барелефа на Гагарин и да преименува квартала.
