БНБ настоява банките да затегнат режима при отпускане на ипотечни кредити като мярка за гарантиране на финансовата стабилност в страната. Новите изисквания обаче ще оскъпят заемите и ще повлияят на имотния пазар в България, предупреждават експертите. В момента близо две от три сделки за жилища се финансират с кредити. Така банките индиректно финансират строителния бранш.
Националната банка отчита пик в ипотечното кредитиране. Основната причина за нарасналото търсене на подобни заеми е, че заплатите се увеличават с по-бързо от нарастването на цените на недвижимите имоти, показва анализът на БНБ, цитиран от БГНЕС. Освен това лихвите по ипотечните кредити в България остават най-ниските в Европа и се движат в рамките от 2,6 до 4 процента. Очаква се заради новите мерки заемите за закупуване на жилища да поскъпнат, макар и незначително в следващите месеци.
Годишният темп на нарастване на кредитите, обезпечени с жилища, се увеличава от 10.1% в края на 2020 г. до 19.9% в края на 2023 г. Банките не са разхлабили режима при отпускане на такива кредити и не трябва да го правят, а напротив, става ясно от доклада на централната банка.
С решение на Управителния съвет на банката се утвърждават определенията и начина на изчисляване на няколко показатели, които банките трябва да спазват. Въвежда се и тримесечна отчетност за тези показатели. Централната банка иска много внимателно кредитните институции да прилагат следния минимален набор от показатели, когато отпускат ипотечни кредити:
– Съотношения между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане;
– Съотношение между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;
– Съотношение между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на кредита, обезпечен с жилищен недвижим имот, и месечния доход на кредитополучателя при отпускане;
– Съотношение между размера на дълга и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;
– Съотношение между размера на кредита и годишния доход на кредитополучателя при отпускане;
– Максималния срок по договора за кредит (матуритет).
Колко заеми за закупуване на жилище взимат българите
Брутният обем на новоотпуснатите кредити, обезпечени с жилищни недвижими имоти, възлиза на 5.2 млрд. лв. през 2022 г. и на 5.8 млрд. лв. през 2023 г. За периода на първото тримесечие на 2024 г. новоотпуснатите кредити са в размер на 1.7 млрд. лв. С основен принос при новоотпуснатите кредити имат големите банки, които имат близо 80% пазарен дял у нас.
Анализът на БНБ показва, че банките отчитат стабилен растеж. Общият размер на депозитите в края на 2023 г. достига до 147 млрд. лв., като депозитното нарастване за последните четири години е 50.1 млрд. лв., а финансирането от частния сектор съответно се е повишило с 43.1 млрд. лв.
Спестяванията също растат
Централната банка отчита и ръст в депозитите през последните две години. “Независимо от повишената активност на кредитния пазар, секторът на домакинствата в България продължава да се характеризира с относително ниска задлъжнялост. Към края на 2023 г. общите задължения на домакинствата по кредити (в т.ч. небанковите) възлизат на 23.7% от БВП (едно от най-ниските равнища на съотношението „кредити за домакинствата/БВП“ сред страните от ЕС)”, се казва в доклада на БНБ.
