“Поезията е всичко, което си заслужава да се запомни от живота” – Уилям Хазлит
На този ден през 1999 г. ЮНЕСКО учредява Световния ден на поезията. Целта е да се даде признание на поетическото изкуство, езиковата красота и заслугата на поезията за културата.
България е горда с много талантливи поети, чието творчество пребъдва, съхранява ни и окрилява.
Любовта във всичките й форми и лица, изгубената душа или развълнувано сърце са непреходните теми на поетическото перо, за което времето е спряло във вечността.
Екипът на Plovdiv Daily поздравява всички свои читатели с това вечно стихотворение на Калин Донков:
МАТЕРИЯ
На чувствата в отчаяния лов,
догдето ги преследва и тълкува,
душата се лекува от любов.
Макар че от любов не се лекува.
И винаги изправена на съд,
наивно брани слабото си право.
Очаква от любов да ѝ простят.
Макар че от любов не се прощава.
В света от реализъм опростен,
единствено контрастите избира.
И от любов умира всеки ден.
Макар че от любов не се умира.
