Пловдив от години няма главен архитект, спечелил конкурс за длъжността, както повелява Законът за устройство на територията /ЗУТ/.
Кметовете от последните десетилетия използват друга възможност, която им дават пропуските в законодателството и предпочитат да си назначават сами главен архитект, който обикновено е удобен и послушен. Резултатът е липса на дългосрочна визия за развитието на Пловдив, тотален градоустройствен хаос и размита отговорност.
Позицията на главния архитект в общини като Пловдив е изключително важна и силно подценявана от политиците, употребяващи властта. Според ЗУТ в София, Пловдив и другите градове с районно деление главният архитект не е част от екипа на кмета, а се назначава по трудово или по служебно правоотношение въз основа на проведен конкурс. В комисията по избора би трябвало да участват безвъзмездно или за сметка на организацията, която представляват, специалисти от Камарата на архитектите в България и на Съюза на архитектите в България.
Главният архитект ръководи, координира и контролира дейностите по устройственото планиране, проектирането и строителството на съответната територия, координира и контролира дейността и издава административни актове съобразно правомощията, предоставени му от ЗУТ.
Той ръководи и Експертния съвет за устройство на територията /ЕСУТ/, където се правят промени в Подробни устройствени планове, одобряват се инвестиционни проекти в строителството и се следи дали отделните проекти отговарят на съответните зони според Общия устройствен план и другите важни закони и наредби, определящи градоустройствените правила.
На практика главният архитект е нещо като коректив на кмета по отношение на градоустройствената политика, а не негов подчинен и послушен изпълнител на волята му.
Да, ама не, когато става дума за Пловдив
От времето на Иван Тотев конкурс за главен архитект на Пловдив не е провеждан. След кончината на арх. Румен Русев тогавашният кмет “командирова” по Закона за държавния служител арх. Юлияна Петрова от район “Централен” в Община Пловдив. Здравко Димитров, пак по същата процедура, поиска преместването на арх. Димитър Ахрянов от Карлово в Пловдив.
В новия мандат конкурс за главен архитект отново не се очертава, а Костадин Димитров взе със себе си от “Тракия” арх. Яна Желязкова за главен архитект на Пловдив.
От Камарата на архитектите в България (КАБ) редовно алармират за проблема с назначаваните, а не спечелили конкурс главни архитекти на големите български градове, където кметовете предпочитат да избират хора за позицията по Закона за държавния служител, а не по ЗУТ.
Резултатите са видими – липса на дългосрочна визия за развитие на Пловдив и на отделните зони, архитектурна еклектика, никакъв напредък по модернизацията на пътната инфраструктура и свързаност, хаотично презастрояване, недостиг на зелени площи, никаква публичност в работата на ЕСУТ и набиращи сила конфликти между жилищното строителство и все още съществуващите индустриални зони.
Но това видимо не притеснява кметовете, защото те, макар и с доста различно образование и професионална подготовка, бързо се превръщат в градостроители и предпочитат лично да налагат правилата.
Как го правеха големите пловдивски кметове
Днешните управници явно не познават добре историята на Пловдив. Ако се бяха потрудили да четат повече, преди да управляват, щяха да знаят, че най-голямата заслуга за развитието на града на известния техен предшественик Костаки Пеев например е, че е успял да привлече Йосиф Шнитер /тогава главен инженер, но всъщност изпълняващ функциите на днешния главен архитект/ да работи за Пловдив.
Да, не го е назначил по ЗУТ, но и не се е бъркал в работата му. Именно Шнитер създава новата урбанистична история на Пловдив и полагата основите за развитието на града с визия за половин век напред.
Във времето на соца пък успешният управник Диран Парикян разчиташе на архитекти като Матей Матеев, Здравко Василков, Марко Марков и Мария Сапунджиева, които да намерят новите урбанистични решения за бързо развиващия се Пловдив.
