От време на време в България се надига вълна срещу кръщаването на футболни клубове на националните ни герои. И да, трябва наистина да се замислим сериозно, защото вулгарните песни на вражеските агитки често оскверняват паметта на Левски или Ботев, Бенковски или Раковски. Често и още по-грозно оскверняват имената на националните ни герои собствениците и спонсорите на футболните отбори отборите.
През последните седмици сме свидетели на безскрупулна война за влияние в пловдивския ФК Ботев 1912. Тя де води с всякакви средства – мутренски изпълнения, грозни ежби, манипулации и саботажи. В нея са въвлечени и важни институции като полицията и прокуратурата, които имат задача да защитават законите и правовия ред.
Войната започна с някои дребни неразбирателства между ръководството на ПФК Ботев 1912 и група пловдивски бизнесмени. Преди две години те често се показваха в компанията на мажоритарния собственик на клуба Антон Зингаревич. Демонстрираха приятелски взаимоотношения и изглеждаха като партньори. Днес са непримирими врагове.
Какво се обърка?
Явно нещо в сметките, защото както е известно, няма вечни приятелства, вечни са само интересите. Формалният повод за атаката срещу Зингаревич са няколко забавени плащания към строителя на Колежа извън рамките на обществената поръчка за строителството на стадиона, която се разплаща с държавни и общински пари. Едва ли обаче спорът за някакви 400 000 лева могат да са повод за война. Явно става дума за други интереси и те са свързани с бъдещата експлоатация на Колежа и евентуалните приходи. Стадионът е почти готов и безспорно е най-добрият в България. И апетитите се изостриха.
Да се атакува Зингаревич в днешните сложни времена не е трудна задача. Той е руснак /макар да има и израелско гражданство, а фирмата, с която оперира в ПФК Ботев 1912 е регистрирана в Монако/. Путин води война в Украйна, срещу Русия има европейски санкции и следва логичният въпрос защо нашата държава не се интересува как един руснак продължава да инвестира в най-стария български клуб? Днес е лесно да се играе на тази струна.
Какво обаче предлагат опонентите на Зингравич? Засега нищо съществено освен мъгливи обещания, че и те могат да издържат и развиват ПФК Ботев 1912.
А каква е истинската цел на атаката срещу мажоритарния собственик на клуба? Тя е ясна – да се сложи ръка на стадиона и бъдещите приходи.
Що се отнася до средствата, те са оправдани от целта. Така стана възможно привържениците на клуба да бъдат разделяни, използвани и дори бити. Целта може и да оправдава средствата, но такава агресия не отговаря нито на задължителния за спорта феърплей, нито на хартата на ботевистите, нито на духа и традициите на най-стария футболен клуб в България.
Историята обаче помни.
Ти си славното знаме, под което вилнее позорът, написа писателят Георги Марков в своето „Писмо до Ботев” на 2 юни 1976-а, в деня на 100-годишнината от гибелта на поета. И допълни с убийствена проникновеност „… с твоя безкомпромисен характер на уста България бе овладяна от духовни мижитурки и нищожества…”.
To by continued…
