Има място под слънцето, където и душата, и тялото могат да се озоват в Рая. Името му е Париж. Тук опашките пред Лувъра са също толкова дълги, колкото тези пред гигантския магазин на “Луи Вюитон” на Шан-з-Елизе. Няма по-голямо доказателство, че материалното и духовното са двете страни от една и съща монета. Ако избереш едното, а пренебрегнеш другото, мястото ти определено не е в Париж.
Цивилизацията
„Какво е цивилизацията? Не знам. Не мога да й дам абстрактно определение. Но мисля, че мога да позная цивилизацията, когато я видя”, казва Кенет Кларк. А в Париж цивилизацията не само се вижда. Тя се чете в погледите на различните етноси, чува се в гласовете на майки, утешаващи децата си и в ритъма на крачките им по дългите булеварди. Можеш дори да я помиришеш във вкусната смес от френска, китайска, японска, индийска, тайландска и турска кухня.
Панорамна гледка от музея d’Orsay
Тук не става дума за толерантност, за каквато често говорим на Балканите. Толерантността е внимателен компромис; цивилизацията е избор, узрявал в продължение на векове. Познавачите на историята биха припомнили, че Франция е страната на революциите и че именно тя стои в основата на модерния свят.
В Париж и просяците просят с достойнство. Нерядко пред тях се спират хора, но не само за да им оставят пари или храна. Заговарят ги, смеят се заедно с тях, тупат ги по рамото, с други думи – приемат ги като равни. Сякаш да си просяк е професия също като лекарската или учителската – достойна за уважение.
Полицаи, строени за снимка с поредния турист
Полицаите също не са като нашите. Не гледат лошо и строго отстрани, а се движат между хората. Пазят ги, но униформата не скрива човешкото им лице. Смеят се, снимат се с всеки турист, а и наистина изглеждат като холивудски звезди. Между другото, има и много полицайки, които са въоръжени до зъби, но същевременно по френски нежни и крехки.
Изкуството
Полицията е “невидимо присъствие”, но това не означава, че няма да видите полицаи. Те просто не се набиват на очи. Присъствието им не се усеща дори в музеите, събиращи под един покрив произведения на изкуството за милиони евро. В d’Orsay например тълпи от туристи се блъскат да се снимат на фона на безценни платна на Моне, Ван Гог и Гоген, но никой не си и помисля да ги спре. Само срещу 14 евро входна такса всички велики импресионисти на Франция могат да се озават на селфи в телефона ви, без нито за миг някой музеен служител да погледне кисело зад ъгъла.
d’Orsay
В Париж няма и милиметър дистанция между човека и изкуството. Описал го е още Хемингуей, който през 20-те години на миналия век среща тук американската колекционерка Гертруда Стайн, която му позволява да ѝ гостува всеки следобед в дома ѝ край Сена, да пие коняк и да се наслаждава на богатата ѝ сбирка от картини, сред които и няколко платна на нашумелия в онези години Пабло Пикасо.
d’Orsay
Модата
Париж се слави като града с най-голям брой стилно облечени хора на глава от населението. Модни икони шестват по “Шан-з-Елизе” с покупки за хиляди евро, направени небрежно и сякаш между другото в бутиците на “Шанел”, “Ив сен Лоран”, “Луи Вюитон”… На входа на “Диор” изискан чернокож с вид на скъпоплатена хип-хоп звезда пребърква дамските чанти на всички посетителки.
Магазинът на Guerlain на Шан-з-Елизе
Кой знае, може би управата на бутика се опасява от въоръжен обир от страна на изперкал шопинг маниак. Във всеки случай мярката изглежда разумна предвид факта, че само една-единствена чанта от последната колекция на бранда стига до космическите 8000 евро.
Детайл от фасадата на “Луи Вюитон”
В “Сен Лоран” пък провеждат друга политика – събират багажа на посетителите още на входа, за да ги избавят от изкушението да извършат нещо незаконно в името на модата.
Храната
Ако ви кажат, че във всеки от неповторимите френски кроасани има по половин пакет масло, това няма да е никак преувеличено. Тук млечните продукти са на такава почит, че ако не внимавате, като нищо ще си докарате лактозна непоносимост. Сиренето невинаги ухае според нашия вкус и ако не сте свикнали, рискувате да ви прилошее в някой от специализираните магазини с млечния деликатес.
Храната обаче е божествена, приготвена с фантазия и без да се пестят качествени продукти. Френската лучена супа пък е всичко друго, но не и наблъскана с лук. В нея можете да откриете различни зеленчуци, крутони, гауда или друго сирене, а лукът е леко карамелизиран и се съчетава приятно с останалите продукти. Френските анасонови напитки – рикар, перно, пастис, са супер допълнение към храната. Французите обаче явно не са го схванали, тъй като обикновено ги употребяват като диджестив. Същото се отнася и за високоалкохолната им гордост калвадос, която се води нещо като нашата ракия, но има вкус на коняк и едва ли ще се съчетае успешно със салатата. За изненада на някои българи алкохол не се сервира преди 11 сутринта.
Любовта
Казват, че по улиците на Париж можеш да видиш най-много целуващи се двойки в света. Но Градът на любовта е чужд на всякакъв вид демонстрация. Упрекван след откриването на олимпийскит игри, че рекламира по скандален начин свободните нрави, Париж всъщност е олицетворение на скромността. Рядкост е да видиш еднополови двойки, които се прегръщат или се държат за ръце.
Влюбените – с традиционна и нетрадиционна ориентация, хапват скромно в малките ресторантчета и никак не държат да попадат под светлините на прожекторите. Разбира се, самотата не е за препоръчване в този град, в който всичко е любов. Най-добре е да хванеш гаджето под ръка и да му се насладите заедно. Но дори сам, пак можеш да се порадваш на Париж – града, устоял на всички опити да бъде превърнат в клише.
