Едва на 27 километра от Пловдив, в орфеевата Родопа планина е сгушено китното селце Плочник. Отдавна то е изгубило статута си на самостоятелно селище и се води махала на село Бойково. Старото му име е Дурмушево, а оттам минава и Дурмушевската река – бистра, студена балканска вода, бликаща от дълбините на гората нагоре от селата Ситово и Лилково. Европейския институт определи въздуха в района като най-чистия на Стария континент.
Плочник се дели на две части – Горен и Долен, а до Горен Плочник път няма. Достъпът отдавна е проблем, а стария планински офроуд, който свързвал Бойково с махалата, е почти изцяло разрушен от дървосекачите, които влачат огромни трупи с камиони. Към днешна дата селцето е свързано с Долен Плочник чрез стръмна козя пътечка, а местните носят багажа си на гръб.
Гледка като от Катманду… Катманду по български.
Десетилетия наред хората от селцето правят постъпления за ремонт на пътя, но нито от Община “Родопи”, нито на национално ниво получават помощ.
Въпреки всички тези неволи, част от хората там не се отказват от имотите си и се наслаждават на идилията, на горските пейзажи, билките и безгрижието на времето, което в Плочник отдавна е спряло.
Местните те посрещат с усмивка, с горски чай от прясно набран жълт кантарион и мащерка, родопски катми със сладко от горски ягоди и боровинки. Разказват как един по един от този свят са си отишли кореняк родопчаните, а много от наследниците са продали или изоставили бабините къщи заради липсата на път, а доскоро и електричество и телефон.
Разказват как поколения наред са пораснали там без тези неща, но пък с наличието на домашни животни, кокошки, кози, крави, като последните поколения днес са около 25-35 годишни – децата на прехода. Разхождайки се из тесните обрасли пътечки, все още има постройки с плочи вместо керемиди по покривите. Стигаме две интересни здания насред поляната, ситуирани едно срещу друго – старо минаре на джамия от турско време, а срещу него – параклис “Св. св. Петър и Павел” – построен с дарения от местните. Една гледка, която показва същността на Родопите – земя, населена и от двете световни религии, магична планина!
Говорим си още малко с местни хора. Разказват за бизнесмени, летци, лекари – все хора, произлезли от селцето, станали личности, макар детството им да е минало до печката на баба. А може би точно затова!
От дума на дума разбираме, че тук къща са имали братовчеди на президента Петър Стоянов, а преди много години, още преди да встъпи в длъжност, той е тичал за здраве петте километра офроуд между Бойково и Плочник. Самият той тогава притежавал имот в Бойково.
Там пораснала и Мисис Европа 2024 Манита Вартан – от съвсем малка, още по времето, когато ток липсвал, а връстниците й палели огън вечер и играели със светулките.
Минали години… Плочник още съществува. Дано някой най-после се заеме с направата на път до този родопски бисер, дал на света личности и станал дом на поколения.
