България, в която се намират най-плодородните земи в Европа, отдавна е зависима в изхранването си от вноса. Дълбоко сбърканата селско-стопанска политика и изкривените европейски субсидии превърнаха страната във фуражна държава, докато българите са принудени да ядат храни от цял свят, показва статистиката за вноса и износа.
И в началото на лятото над 70% от зеленчуците са от чужбина. Оранжерийното производство у нас отдавна е унищожено и до колкото го има, работи за външните пазари. Лятото вече е тук, а първите български домати, произведени в неотопляеми оранжерии, не се пипат на пазара. Качествената продукция се продава на цени между 3 и 7 лева дори от щанда на производителите, които иначе се оплакват от дългата верига от полето до трапезата.
Над 40% от свинското, половината пилешко и близо 80% от телешкото месо също е внос и идва дълбоко замразено от 3 континента.
Най-голямата аномалия обаче е при млекото и млечните произведения.
Заради поредицата фалити на български мандри и продажбата на много от преработвателните предприятия на гърци и румънци, на трапезата ни има все по-малко родни продукти. През последните години страната ни ударно внася мляко и млечни продукти от Румъния, Гърция и Унгария. В същото време внасяме обратно сухо мляко и млечни продукти от първите две страни. Има съмнения, че голяма част от българското мляко се изнася за Румъния и Гърция и после се връща обратно, но на много по-високи цени.
За 2022 година например сме изнесли 41 021 тона мляко и млечни продукти, като повече от половината е именно за двете съседни държави. В същото време сме внесли 166 000 тона, като 44 430 тона са от Румъния.
Другият голям парадокс е, че докато българското животновъдство, което трябва да произвежда млекото и месото, върви към ликвидация основно заради скъпите фуражи. Абсурдът е, че производителите на жито, слънчоглед и фуражи са най-ухажваните земеделци у нас от държавата и Европа и продължават да получават лъвския пай от субсидиите, а продават скъпо продукцията си на фермерите, които изнемогват.
Резултатът е известен – големите зърнопроизводители стават все по-богати, колкото и често да стачкуват за помощи и субсидии, а българите ядат все повече чужди храни на трапезата си.
На фона на всичките аномалии в сектора площите за зърнопроизводство и слънчоглед се множат, а тези с полско зеленчуково производство и оранжерии намаляват, както и животновъдните ферми.
Държавата обаче продължава да налива пари основно в житните култури, макар България да произвежда 4 пъти повече отколкото потребява.
