24 април е Международният ден в памет на жертвите на Арменския геноцид. По време на Първата световна война в Османската империя са били избити 1,5 милиона арменци от младотурското правителство.
Турция признава само за масови гонения, но отрича, че е извършвала геноцид. За да решат т.нар. “арменски проблем“, през 1915 и 1916 година османските войски започват да депортират стотици хиляди арменци към сирийската пустиня.
Малко след като губи европейските си територии по време на Балканската война, Османската империя съсредоточава вниманието си върху Анадола и в частност върху арменското етническо население. Арменци от всички краища на Османската империя са били масово събирани и екзекутирани. Много историци наричат тези зверства над арменското население “геноцид” и “престъпление срещу човечеството”. По данни на световни асоциации хиляди мъже, жени, старци и деца са депортирани в пустинни местности, Диарбекир, районите около Алепо, Сивас, Трабзон, Ван, Ерзурум. Депортираните са изведени от селата и градовете пешком, с преносим багаж и невръстни деца. Патриаршията е ликвидирана, а духовните и материални ценности са иззети и унищожени.
Турското правителство обаче и досега признава само за масови гонения и насилия, но отрича това да е геноцид. Българския парламент също не го признава официално, но много отделни политически структури го правят ежегодно. Десетки страни и организации вече признаха зверствата, като в това число са държави като САЩ, Канада, Франция и др.
По време на събитията България се превръща в първата държава, която приема оцелели бежанци от гоненията и отваря границите си, а първите влакове с етнически арменци, предимно оцелели деца, старци и жени, спират на гарата в Чирпан, където по това време работи поетът Пейо Яворов. Вдъхновен от тъжната гледка, великият поет излива на белите листове с въздишка поемата “Арменци”. В знак на признателност в много арменски църкви и обекти има издигнат негов паметник, а в Арменския културен комплекс в Стария град в Пловдив редовно се полагат венци и цветя.
Разказ за живота на арменците и приемането им от българския народ в недалечната 1915 година човек може да чуе от всеки по-възрастен български арменец.
В Пловдив възпоменанието ще бъде отбелязано с панихида в Арменския храм в Стария град, пред паметника на Арменските гробища, както и с възпоменателно шествие, което ще премине през централната част на града привечер.
