Да се движиш с автомобил в район „Южен“ на Пловдив е голямо предизвикателство и без бавните пътни ремонти.
Тапите по бул. „Никола Вапцаров“ стават все по-големи, а преминаването през улиците покрай бул. „Александър Стамболийски“, за който вече забравихме, че съществува, е истински сървайвър в час пик. Ситуацията обаче се превръща в истински кошмар на съседните улици, които стават част от обходен маршрут на някой от големите ремонти.
Да, „Южен“ е най-бързо развиващия се район и има естествени проблеми с презастрояването и местата за паркиране. Лошото е, че хората продължават да купуват жилища, без да мислят как ще стигат до тях и къде ще държат автомобилите си. И все пак, мисията на институциите да въведат ред и да облекчат живота в квартала, е възможна.
При големите пътни ремонти просто трябва повечко мисъл за осигуряването на обходните маршрути и работа, за да започнат гражданите да се съобразяват с правилата и временната организация на движението.
Това например явно е направено в район „Западен“.
В час пик снощи по ул. „Лерин“, която е част от обходния маршрут заради затвореното кръстовище на бул. „Хаджи Димитър“ и ул. „Царевец“ спрелите коли се брояха на пръстите на едната ръка.
В същото време в сутрешния час пик улиците „Никола Димков“ и „Георги Икономов“ в „Южен“, които са част от обходния маршрут заради блокирания от строителите бул. „Александър Стамболийски“, са превзети от паркирали коли, а трафикът се движи като в иглени уши.
Колите спират в кръстовищета, по зебрите и направо под знаците “Стоп” и №1, но санкции за нарушителите няма.
Разликата в движението по обходните маршрути в двата района едва ли е защото гражданите на „Западен“ са по отговорни, а тези в „Южен“ по принцип са свикнали да газят правилата и законите.
Това, че в „Западен“ може, а в „Южен“ – не, е въпрос на организация на движението и контрол от администрацията, „Пътна полиция“, районните управление на МВР и останалите институции, които имат отношение към организацията на движението. Те обаче отдавна са пас и са оставили хората в „Кючука“ сами да се оправят с трафика и паркирането кой както може.
Резултатът е десетки албански кръстовища по кючюкпарижански, на които хората се оправят с клаксони и ръкомахане, нерви, псувни и опасни ситуации на пътното платно.
