“Вчера не гласувах за първи път от 1991 година. Причините са чисто рационални – не от вчера смятам идеята за политическа промяна, представлявана от сегашния водещ партийно-коалиционен формат, за доказано неработеща на практика”.
Това написа Николай Стайков, икономист, разследващ журналист и съосновател на Антикорупционния фонд, само няколко часа преди председателят на “Да, България” Христо Иванов да хвърли оставка. Засега не е ясно дали други лидери от коалицията ще последват примера му заради слабото представяне на вота, но според Стайков управлението под знака на промяната отдавна се е запътило към своя политически край. За сметка на това преяждането с власт на овластени криминални типове винаги досега се е оказвало по-полезно за политическата промяна от милион минути телевизионно време на сладкодумни многознайковци, решили да скочат в политиката, смята журналистът, автор на разследването за “Осемте джуджета”.
Ето и пълния текст на коментара му без редакторска намеса:
“Вчера не гласувах за първи път от 1991 година. Причините са чисто рационални – не от вчера смятам идеята за политическа промяна, представлявана от сегашния водещ партийно-коалиционен формат, за доказано неработеща на практика, с два реални теста в управлението и с напълно предвидим негативен резултат. Който е следил какво говоря публично, знае и списъка с неизпълнени заявки, тема по тема и казус по казус, за което носи отговорност не “статуквото”, а онези лидери, които половината ми фейсбук тагва на малко име.
Отново съвсем рационално, резултатите от вчерашните и предишните избори ясно показват, че този политически цикъл се е отправил към своя логичен край. Защо? Погледът без розови партийни очила още в първото управление под знамето на промяната установи скандално грешни назначения на ключови властови позиции, познаване на държавното управление на ниво кандидатстудентско есе и кънтяща липса на политически и преговорни умения, която лъсва веднага при сядане на една маса с хора, играли сварка на вързано още в трети клас. Във второто управление се очакваше все пак нещо да е понаучено, но явно отново е липсвал възрастният човек в лидерската стая и всичко изброено беше умножено по три плюс нещо ново – сериозни съмнения за политическата хигиена. За кадровите провали и пропуснатите възможности дори с наличните властови механизми отново не искам да отварям дума, защото ще ви разваля настроението за една година напред. Просто не става, и не са виновни само “лошите”.
Оставам отново изцяло рационален и ще кажа как се нарича това на по-клиничен език – пълна липса на авторефлексия, и на индивидуално и на групово ниво. Това обаче е важно умение, защото казват, че така маймуната е успяла да стане човек, и без него прогнозите за положителна промяна при всички двукраки бозайници са слаби към никакви. Защото политиката не е рулетка, в която увеличаваш шанса да спечелиш на същото след две губещи залагания. Не е и промоция на политически пробиотик, в която просто трябва да монетизираш потребителската лоялност, а ако пациентът се оплаче – да е чел ситните букви на опаковката. Политиката е огромна отговорност за бъдещето на всички, които са ти повярвали.
Това е чисто рационалният подход и – изненада – той не е отчайващ, напротив. Дори няма нужда да цитирам Хегел, защото можем да помним достатъчно от най-най-новата ни история – преяждането с власт на овластени криминални типове винаги досега се е оказвало по-полезно за политическата промяна от милион минути телевизионно време на сладкодумни многознайковци, решили да скочат в политиката. И затова с чиста съвест пожелавам на победителите във вчерашните избори толкова много власт, че да им приседне бързо, но за сметка на това много мъчително. Последното, разбира се, е фигуративно.
Това е моят рационален поглед, а коментарите изключвам, защото си имам работа днес.”
