Ако момата не е лазарувала и не се е кумичила, според народните вярвания ще да я похити змей. Потопи ли се в традицията обаче, вече е готова да се омъжи, а годежарите спокойно могат да почукат на вратата. Един от най-важните празници за момичетата – Лазаровден, отбелязваме днес. За поверията и ритуалите около обичая разказва уредникът Грозделина Георгиева, отговорник на изложбата “Великден в България, Чехия и Словакия”, която е експонирана в Етнографския музей до 12 май. С нейното съдействие в няколко публикации “Пловдив Дейли” ще ви запознае с обичаите около Възкресение Христово.
Лазаровден и Цветница са много силни и тачени при нас. Според църковната традиция днес се почитат възкресението на Лазар и всичко, свързано с мъртъвците. В народната на преден план са лазарките, които обикалят по къщите, изпълнявайки песни с любовен характер. Това е един от най-значимите дни за момичетата, от малки те разучават обредните песни, за да са готови, дойде ли моментът. Жената има няколко цикъла след раждането си – най-важният и отчетлив е лазаруването. Следва женитбата – върховият момент, когато девойката минава под венчилото. Лазаруването е насочено към гадаене кога ще се омъжи тя и какъв ще е избраникът ѝ, защото от това зависи бъдещата ѝ съдба. В обичая участват две групи момичета, едните – мъничките, са подевките – те пеят ритуалните песни до момента на израстването, когато ще станат лазарки, а такива са само когато вече са достигнали полова зрялост. След лазаруването те вече могат да бъдат искани за невести. Даже може още същата вечер да дойдат годежарите. Но преди това девойката не е годна да бъде поискана, разказва Грозделина Георгиева. Както казва етнографът Димитър Маринов, вече когато е лазарувала, тя е свършена мома. Оттук нататък вече може да премине в друга категория.
За да се избере водачката на лазарките, на предната Цветница по-големите момичета пускат в реката дървени лодчици, в които има цвете или ритуално хлебче във формата на кукла, за да гадаят коя ще се омъжи първа. Неслучайно казваме, че това е празник, насочен към женитбата. Чийто нишан излезе най-напред, тя е главната кумичка, която ще се почита през цялата година. Важен момент от празника е лазарското хоро. Две от момичетата носят криваци, а другите танцуват около тях, без да се хващат за ръце. Влизайки в къщата, кумичката слага кърпа на рамото на стопанката, а тя завързва в нея яйце или парà и я връща. Има и едно момиче, което понародному наричат “мачарок” – котарак или торбаланата. Тази лазарка събира в кошница подарените бели яйца и други неща, а след това си ги разпределят по равно, разказва Грозделина Георгиева.
Друг много важен момент е, че в народната култура девойката, преди да се ожени, няма право да носи пълния комплект накити, както сме свикнали да виждаме българката в сватбения ѝ ден – с най-красивата носия и отрупана с пафти, украшения за глава, с огърлията по нея, с всичките висулки. Само когато лазарува, нейната майка ще ѝ даде сватбените си накити, а ако са по-бедни и нямат достатъчно, ще вземат от вече женените момичета, за да се окичи. Защото лазаруването е всъщност инициация. С това момата иска да покаже, че вече е готова да стане невеста. И това е най-важният момент.
Грозделина Георгиева прави паралел и с чуждите обичаи. Подобно нещо съществува и в словашките и чешките традиции, но не като иницииране на момичетата. Има го това излизане на реката, момичето се облича със слама. Но там обичаят е насочен към извикване на плодородието. След като сламата бъде съблечена на брега на реката, я пускат по водата или я изгарят. И в нашата, и в тяхната култура тези пролетни празници всячески се опитват да предизвикат природата, за да има повече плодородие и берекет.
На Цветница сме почти идентични. Ходи се на църква – и при нас, и при тях. Ние взимаме върбови, а те ясенови клонки, които се освещават и се слагат на прага или при иконата. Има един момент на гадателски практики и в трите страни. Осветените венчета или клонки се запазват, а събраните от лазарките яйца се носят в църквата.
