Случайна среща между галеристката Марина Францети и художничката Мария Маккълок се превръща в неслучайно събитие. Двете се засичат на изложба и Марина предлага да организират съвместен проект. Приблизително по същото време кани и скулптора Димитър Бакърджиев да изложи в галерията ѝ, без дори да подозира колко красиво ще изглеждат малките му пластики на фона на пейзажите с акварел и масло на Маккълок. Така се ражда любовта между бронза и цветята, допълнена от творбите на Христо Ризов, 85-годишния баща на Мария.
„От него съм се учила на акварел. През целия си живот е рисувал, продължава и досега. Съжалявам, че не съм го окуражила да излага редом с мен по-рано“, казва Мария Маккълок. Фамилното ѝ име е шотландско, от съпруга ѝ Стюърт, с когото се запознават по време на негово участие в Нощта на музеите и галериите. И досега в гилдията помнят емблематичния му проект „Птици“ на Римския стадион през 2010 г. Изкуството ги събира и за 3 години успяват да реализират 11 проекта без външно финансиране.
„Пролетта е сезонът на надеждата. А надеждата е онова състояние, което те кара да виждаш облаците прозрачни“, каза Мария, завладяна от красотата около себе си.
Крехките ѝ цветя в „Пролетната изложба“ на галерия „Марина Францети“ гледат с нежност пластиките на Димитър Бакърджиев – автор, който, по думите на проф. Чавдар Попов, не шуми с ефектни публични изяви и не поставя собственото си его начело. Тъкмо напротив – тихо и упорито работи на попрището, където го е поставила съдбата и собственият му талант. Отстоява го последователно и с максимална степен на отдаденост, на любов и на респект към необятния свят на пластическите изкуства.
Два пъти носител на приза на салон Монтруж в Париж, миналата година Бакърджиев получава наградата на община Карлово за цялостен принос в областта на изобразителните изкуства. Автор е на статуетките “Икар”, “Златно око” и “Царица на розата”.
Негови скулптури могат да се видят в къщата на Вазов в Сопот. В тях той увековечава прочутите чудомирови „Нашенци“.
Художникът умело разработва различни по характер образни ситуации, изпълнени с определени сюжетни интриги и в същото време лишени от елементарна фабулна повествователност. А това е качество, което не се среща често. Умее да открои типичното и характерното чрез деликатна деформация и чрез фина гротеска. Изявява подчертан усет към детайла. Фигурките му са обагрени от анекдотични, занимателни асоциации, които ги правят достъпни и по-близки до зрителя, казва за него проф. Попов.
