Кой е олимпийският връх на България? Всеки човек има своите спомени и любимци, но аз лично винаги си спомням за Летните олимпийски игри в Сеул през 1988 г. Всъщност, те бяха по-скоро есенни, тъй като започнаха на 17 септември и донесоха истинска „златна есен” от победи в България, пише във фейсбук профила си сценаристът Росен Петров. Гледах „игрите” по БНТ на един огромен (сигурно тежеше поне 40 кг) телевизор „Електрон” и си спомням задъханите гласове на хора като Николай Колев – Мичмана и на Никола Ексеров (имаше такива блестящи коментатори).
Това действително беше триумф за българския спорт. 10 олимпийски шампиони, 12 сребърни медали, 13 бронзови отличия. Общо 35 олимпийски медала. Олимпийски шампиони станаха: Таня Богомилова на 100 м бруст; Йорданка Донкова по лека атлетика на 100 м с препятствия; Ваня Гешева на 500 м по кану-каяк; Христо Марков на троен скок; Любомир Герасков по спортна гимнастика на кон с гривни; Ивайло Маринов по бокс до 48 кг; Таню Киряков по спортна стрелба с въздушен пистолет на 10 м; Севдалин Маринов по вдигане на тежести в категория до 52 кг; Борислав Гидиков по вдигане на тежести в категория до 75 кг; Атанас Комшев по класическа борба до 90 кг.
Всичките до един знаменити и гениални спортисти, някои от тях вече доста позабравени. Страната ни се класира на седмо място в генералното класиране по медали, като два златни медала в щангите ни бяха отнети, иначе България щеше да е четвърта след СССР, ГДР и САЩ. Дори тогава имаше такъв култов „лаф”, че само школата на ЦСКА (аз съм левскар) имала повече медали от Франция. Знам всички спорове защо през „соца” държавата залага толкова много на спорта и че имала „елитен спорт”, за да има своята „лъскава витрина”, но все пак споменът за онези грандиозни успехи си остава. Днес светът пак е Олимпиада. Да стискаме палци за нашите. И да помним дните на слава.
