Велика събота е последният, най-благословеният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден. Църковното богослужение започва рано сутринта и продължава непрекъснато до края му. Последните съботни песнопения се сливат с неделните и свършват при звуците на тържественото “Христос воскресе!”.
Велика събота е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и от жени, носещи миро. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.
В България съботата се нарича погребèнна и се извършват ритуали за почитане на мъртвите. Вярва се, че небето се отваря и душите на починалите ни близки идват на Земята. За да ги сгреем, по гробовете се палят огньове и се раздава хляб, яйца и жито. Жените размотават преждата от кросна и мотовилки – “за дъжд и берекет”. В този ден са последните приготовления за празника. Коли се агнето, месят се козунаци и великденска погача с червено яйце в средата.
