Звучи като виц, но не е. Едни от “най-скъпо облечените” пловдивчанки пазаруват в “Столипиново”. Това показа проверка на PlovdivDaily из дебрите на ромския квартал. Оказа се, че ако някоя моделка или баровска съпруга е нагласена в Louis Vuitton, Prada или Versace, има голяма вероятност да е посещавала наскоро ромския мол.
Тук се сдобиват с модни находки дори най-големите богаташи, разказват продавачи в комплекса. Цените са смешни за стандарта на паралиите, но кой не би искал да носи маркови дрехи за никакви суми?!
“Къзъм (момичето ми – тур.), ела да видиш какво имам”, кани ни в магазина си приветлива ромка. По рафтовете са окачени тениски на Gucci, Dior, Balmain, Balenciaga, внос от Турция, за по 30 лева. Ако вземете две, цената може да падне на 25. Любители на шопинга в Одрин обаче са на мнение, че това си е живо обирджийство. Стоките тук се вдигнаха драстично и са двойно и тройно по-високи от тези в турския град, обясниха пред PlovdivDaily запознати с алъш-вериша на реплики.
“Инфлация, душа!”, оправдава се мургав младеж в един от магазините. Все пак склонява да ни продаде два Dior-a за по 15 лева. Типичният за турците ритуал за пазарене обаче е залинял. “30 лева за риза! Абсурд!”, мъчим се да спазим традицията. Сергиджийката обаче никак не е склонна да ни гони по прашните улици в квартала. Махва безразлично и се взира в очакване на следващия клиент.
Такива в “Изгрев” не липсват. Наскоро оттук си тръгнала заможна дама от София, натоварена с 18 торби, свидетелстват ромите.
Те не могат и да си представят, че търговията в махалата ще секне. Тук има от пиле мляко. Още преди да си отворил уста да попиташ нещо, го вадят от склада. Ако го нямат, пращат при следващия. “Завиждат ми, щото имам хубава стока и продавам много”, сочи към “конкуренцията” на отсрещния тротоар възрастна ромка. Предлага чехли Prada за 40 лева, но склонява да ги даде за 30. “Имаш ли чай за отслабване, питаме я. Разбира се, отговаря утвърдително. Ловко вади телефона от джоба и бърбори с някого. “Ще ходите сега оттука вляво, до магазина за шампани”, упътва ни.
Колкото по-навътре в квартала влизаш, толкова по-евтини стават стоките. Шофирането по улиците в “Столипиново” обаче е по-опасно от това в Неапол. “Трябва да имаш сърце, за да караш тук”, подвиква ни усмихнат чичо. Паркираме пред “шампаните”, а отвътре ни посреща млад мъж с дълга брада. Оказва се имам, турски свещеник. Как е стигнал от Корана до магазина за козметика – така и не става ясно. Дава ни обаче чая на невероятна цена – 25 лева при 110 в аптеките на “Фрамар”! (бел. авт.) Тръгваме си по живо, по здраво и с дубайски парфюми подарък.
По пътя към пазара, който е по-навътре в махалата, ни очакват нови предизвикателства. Отвсякъде бумти Фики Стораро и хитове в стил “Чае шукарие”. Портрет на Васил Левски с надпис “За чиста и свята република” съжителства с графити “Free Palestina, Viva Gaze” и едно безметежно спокойствие, на което биха завидели всички средиземноморски народи накуп. Който е измислил думата “айляк”, със сигурност не е имал предвид “Капана”, а именно тази махала.
На пазара Alexander McQueen, Dolce & Gabana, спортни комплекти на Nike и други прелести на модната индустрия са на значително по-ниски цени, но и с далеч по-ниско качество. Факт е обаче, че последният модел сникърси на Balenciaga, който се продава за над 3 бона, тук може да се купи за 70. Чанти на от последните колекции на Pinko, Michael Kors и Diesel, чиито оригинали са над 700 лева, вървят по 60. Раниците на Guess и Dior са под 50.
За капак всички са усмихнати и любезни. Разменяме си телефоните, за да получим навреме информация за нова стока, пристигаща от Турция. Ами то хич не било лошо! А и усещането си е като за истински шопинг, пък бил той и в махалата, а не в центъра на Пловдив.
