Наслада за очите и душата: 10-те български забележителности  в списъка на UNESCO

Несебър е старинен град и голямо морско пристанище на българското Черноморие. Въпреки че днес е популярна морска дестинация, в миналото той е бил тракийско селище и е на възраст над 3000 години!

В началото на 6-и век пр. Хр., градчето е било част от гръцка колония. Останките датират главно от елинистическия период и включват акрополис, храм на Аполон, агора и стена от тракийски укрепления. Заради многото исторически забележителности и сгради, UNESCO включва Несебър в списъка през 1983 г.

Мадарският конник е уникален релеф и произведение на изкуството. Той е бил създаден през ранните години на българската държава, в началото на 8 век. Това е единственият релеф от този вид в цяла Европа и е запазен непокътнат.

Внушителният каменен релеф изобразява фигурата на конник, който убива лъв. Интересното в случая е как релефът е бил създаден върху скала с височина над 100 метра! Конникът се намира край Мадара – селище, което е изпълнявало важна свещена функция по времето на Първото българско царство, преди преминаването на страната към християнството през 9-10в.

Боянската църква е средновековен православен храм близо до София. Тя присъства в списъка на световното културно и природно наследство на UNESCO от 1979 г. Тя е един от най-добре запазените паметници на източноправославното средновековно изкуство. Фреските по стените ѝ са изрисувани през 1259 година.

Уникална  група от монолитни църкви, параклиси и манастири, издълбани в скалите намиращи се близо до село Иваново край Русе. Те са били дом на монасите-отшелници Исихасти през 14-и век. Религиозните стенописи и средновековни графити създават уникална атмосфера на фона на заобикалящата природа и реката наблизо. Фреските в църквите са запазени чудесно, а самият комплекс е в списъка на UNESCO от 1979 г.

Тракийската гробница край Казанлък е шедьовър на креативността на древните траки. Фреските са изключително добре запазени, а конструкцията е достигнала до нас в оригиналния си вид, което показва забележителния напредък на тракийската култура.

Най-интересната част от гробницата са фантастичните стенописи в погребалната зала, датиращи от 4 век пр. Хр. Те изобразяват много детайлно и с богат цвят конници, аристократи и техните съпруги.

Рилският манастир е един от най-важните духовни и просвещенски центрове по време на Възраждането, с непрекъсата история от Средновековието до наши дни, той е и най-големият Източноправославен манастир в България. Манастирът е обявен за национална историческа забележителност през 1976 г. и става част от списъка на UNESCO през 1983 г. Смята се за едно от най-изтъкнатите постижения на българската възрожденска архитектура.

Паркът се разстила на площ от над 40 000 хектара на височина между 1008 и 2914 м. в Пирин. Това е един от трите национални парка в страната, заедно с Рила и Централен Балкан.

Национален парк Пирин е известен със своите удивителни природни образувания. Става част от списъка на UNESCO през 1983 г. Пейзажите в Пирин планина са изключително разнообразни и включват алпийски пояс, осеян с езера и множество водопади, пещери и гори.

Национален парк „Централен Балкан“ е една от най-големите защитени територии в Европа – защитена местност категория II. Неговите вековни букови гори са сред най-ценните природни активи на парка. Заедно с горите в още 11 страни, те представляват важна част от букви.

Свещарската гробница се отличава със своята богата скулптурна декорация. Датира от 3-ти век пр. Хр. и е била използвана за гробница на богат гетски владетел. Той е бил погребан със своите пет коня! Траките използвали богати погребални техники, като по-заможните членове на обществото са били изпращани с много злато. Два интересни примера за това са Панагюрското съкровище (9 златни съда с невероятна декорация) и Варненския некрополис (най-старото златно съкровище в света).

Най-забележителната част от декорацията са десетте каритиди, обкръжаващи погребалната зала. Това са колони с формата на жени, чието тяло плавно се прелива във формата на цвете.

Природният резерват „Сребърна“ е сладководно езеро близо до р. Дунав, което се простира върху площ от над 600 хектара. Над 100 вида гнездят на територията му, много от които застрашени. Местността е резерват от 1948 г. и е част от списъка на UNESCO от 1983 г.  Колко уникална и разнообразна е българската природа и история!