„Мис Червено“ – така на шега наричат художничката Кристина Ляхтова нейните приятели и колеги. Ако разгледате изложбата ѝ „Животът е танц“ в пловдивската галерия „Марина Францети“, веднага ще разберете откъде идва това красиво име.
Червеното е в кръвта ѝ. Това е цветът, от който Кристина не може да избяга, дори и да иска. Колкото и да опитва, въздействието на огнените нюанси е по-силно от нея и всеки път я изкушава да посегне към тях.
Художничката Кристина Ляхтова (вляво) с галеристката Марина Францети
„Пловдив е столицата на изкуството. Приемам като огромна чест възможността да покаже картините си тук. Когато Марина Францети ме покани да открия изложба в нейната галерия, се почувствах изключително щастлива. Самото ми присъствие в Пловдив вече е успех“, не крие радостта си художничката.
Кристина е ландшафтен архитект по професия. Завършила е и Техникум по полиграфия и фотография. Рисуването е голямата ѝ страст, но в продължение на дълги години няма възможност да ѝ се отдаде.
„Преди 8 години се върнах към тази моя любов. Децата отраснаха, съпругът ми пое изцяло общия ни бизнес. Аз останах вкъщи. Взех едно платно и магията се случи отново… Това ме окрили“, разказва авторката.
Рисуването се превърнало за нея в спасителен пояс, когато в разстояние само на 4 месеца загубила и двамата си родители. „Попаднах в жестока дупка, но много рисувах. Така успях да изплувам“, спомня си тя.
Скоро след това среща в интернет пловдивския художник и скулптор Атанас Карадечев, който я надъхва да направи изложба. „Не бях мислила за това. Рисувах за удоволствие и продавах картините си в един сайт. Но колелото се завъртя, първо подредих изложба в София, после в още много градове. Това ме стимулира да рисувам, да вдигам летвата, да се старая още повече“, казва Кристина и признава, че винаги е била искрена пред платното. Каквото ѝ е на сърцето – това излиза изпод четката ѝ.
Картините ѝ докосват. Емоционални, живи, с много настроение, с изключително ярък колорит. Вдъхновява се от музиката, танца, отношенията между хората, любовта… дори от предателствата между жени. Имала е такъв случай, увековечен в платното ѝ „С обеца на ухото“.
Обожава да рисува къщи. Винаги си представя какви съседи живеят по етажите, колко са сърдечни и как си помагат.
„Най-важно посланието в една картина, идеята. Мога да я мисля две седмици, после нещо напира и трябва да я излея. Това е страхотен адреналин – нещо прекрасно се случва. Понякога рисувам до 4 сутринта“, разказва с вълнение Кристина. Често рисува под звуците на Coldplay, Imany, Sade, Beatles, Андреа Бочели. Понякога и на AC/DC. „В тези случаи излизат много луди картини, ръката не знае какво прави“, смее се художничката. Китарите и саксофоните също са много характерни за творчеството ѝ и се радват на завиден интерес от страна на клиентите.
Но по поръчка не рисувам – не изпитвам удоволствие, категорична е тя.
Благодарна е, че е доживяла момента, в който има възможност да рисува – това ѝ дава усещане за пълнота и щастие. „Родителите ми не успяха да видят моите картини, но може би ги гледат някъде отгоре. Усещам, че те са с мен във всеки миг. Губим само материалното“, убедена е художничката.
Изложбата ѝ може да се види до 31 юли в Пловдив, след това отпътува към Хисаря.
