Мария Мутафчиева – Мери е вокал и автор на песните на една от най-популярните и обичани български групи – Мери Бойс Бенд. Завършила е Математическата гимназия в Бургас, след което специалността Славянски филологии в СУ „Св. Климент Охридски“. От шестгодишна възраст свири на пиано и посещава уроци по солфеж. В нейна визитна картичка се превръща тоталният хит „Непознати улици“, който е поместен в учебник по музика за първи път през 2008 г. През 2017 г. и 2018 г. в учебници по музика влизат и песните ѝ „Дългият път към дома“ и „Слънчогледите“. През 2012 г. Мери издава стихосбирка „Непознати улици“ и започва да провежда Национален поетичен конкурс за гимназисти с това име.
– Ах, тази Мери! Още при първите разменени думи с теб те усетих като приятел. Как ти се получава? Дарба ли е това – като пеенето?
– Дарба е, истинска благословия – да обичаш хората! Наистина обичам хората такива, каквито са – несъвършени, мечтателни, любознателни, вежливи, добри… Мисля, че всички сме еднакви – заченати с обич, родени от майка, отгледани, обичани, обгрижени, възпитани в чудесни семейства! Подхождам към всеки човек с цялата обич на света, с цялото доверие, с усмивка, с грижа, като към близък… Винаги давам всичко от себе си, цялото си доверие, цялата човещина, която нося, всичко свое… От теб зависи да ме имаш близо до себе си завинаги! И с пеенето е така – просто нещо е, като говоренето, като дишането… Когато хората се събират, си пеят. И в радост, и в мъка, пак си пеят. Песента по чист и красив начин вади на светло човешката душа, сълзите и усмивката, същността… Всеки може да пее, всеки трябва да пее, за да извади от себе си емоцията, която го прави човек! Толкова му прилича на човека песента!
– На 6 септември, в Деня на Съединението, ти и момчетата ще удължите лятото в Пловдив с един красив концерт. Каква емоция искате да подарите на пловдивчани?
– Толкова години вече ни обвиняват за фразата „Отива си лятото, идва есента“! Хората все подмятат: „Кажете, че не си отива лятото, кажете, че не свършва! Не може ли да изпеете: „Отива си зимата, идва пролетта“ и да е вечно лято…“. Да, поемаме отговорността за смяната на сезоните, и да, времето с нас удължава живота, защото буквално спира, докато сме заедно! Понякога, по време на концерт, си казвам: „О, скоро ще приключи, а аз не искам този концерт да свършва… Толкова много съм го чакала, изписала съм десетки имейли, провела съм безброй разговори, пътувала съм, представяла съм си го… И колко много съм го чакала само?!“. За първи път свирим на празника на града, на Националния празник на България – Деня на Съединението. Вълнувам се, защото вече съм наясно с цялата организация на Празника по време и места, с мащаба на всичко, което ще се случи в Пловдив на 6 септември, и ние с момчетата сме част от всичко това! Много обичаме Пловдив – и като група, и семейно… Аз имам роднини в града, с които се събираме по празнични поводи и ваканции от ранното ми детство. Винаги с удоволствие и нетърпение посещаваме града. Лично аз изяждам всички мекици и пирожки на главната… Приятелите ни знаят, че дори да сме обядвали в най-добрия ресторант, после задължително се минава, за се изкупят пирожките. Закон! Ей тия малки радости от живота и голямата любов помежду си имаме с Пловдив и точно това ще съпреживеем в петък. „Времето оставя лято помежду ни“, както се пее в „Здравей‘! Така ще започне концертът на 6 септември.
Какво по-голямо удоволствие от пухкави мекички и пирожки в “Капана”?!
– Концертът ви на пл. “Стефан Стамболов” е първият ви в града под тепетата след 10-годишна пауза! Къде се губихте толкова време?
– Да, последно свирихме преди десетина години. Всъщност два пъти сме свирили в града по покана на кмета Иван Тотев, днес сме тук по покана на кмета Костадин Димитров. Благодарни сме за подкрепата към нашата музика! Създаваме песните си с много любов и е важно да имаме възможност да ги представяме на големи събития. Изключителна чест е да изнесем концерт за празника на Пловдив!
– Свирили сте къде ли не, дори на остров – на 15 август това лято. Света Анастасия ли е най-нестандартното място, на което сте излизали пред публика?
– Остров Света Анастасия е едно от най-романтичните места, може би най-романтичното всъщност. Толкова красиво беше всичко през целия ден, през цялата нощ… Стоях в една от къщите там, подготвях се за концерта, знаех много точно кога пристигат корабите… Представях си как хората превземат Острова, заемат местата си, онзи момент, в който музиката спира и като че ли цяла вечност ни дели от началото на концерта… После беше еуфория, истинско вълшебство. Никой не искаше вечерта да свърша. Качихме се на един от корабите и стана още по-хубаво. Прекрасно момиче и ми прошепна: „Мери, казах „Да!“! На Острова, по време на концерта моят приятел ми предложи брак и беше толкова неочаквано, толкова красиво…“ А той допълваше, разказваше… Бяхме на палубата. Музиканти и публика ги аплодирахме. Беше в периода на персеидите и аз непрестанно крещях да не спират да си намислят желания, да мечтаят смело… Пеех „Само с мен бъди“, а те танцуваха под падащите звезди и всевиждащата мъдра луна… Обаче сърцето на морето няма как да е нестандартно място! Може би пещерата „Леденика“ е. Там, дълбоко долу в нейната утробата, изнесохме концерт за китара и глас, изцяло акустично, без озвучаване. Не може да се опише чувството да бъдеш в абсолютен синхрон със стотици хора – притаени, спиращи дъха си, за да чуят всеки звук. Има нещо сюрреалистично в този начин на представяне – да пееш с пълен глас и да покориш „Леденика“. Част от мен остана там.
– Казваш, че можем да познаем хората на един град по това как изглеждат парковете му. Каква енергия усещаш в Пловдив?
– Да, аз съм почитател на града, на градската среда, на парковете, старите сгради и улички… С Миро обичаме да обикаляме Европа с кола и винаги, във всеки град отсядаме в центъра, за да се превърнем в пешеходци, изминаващи десетки киломери. Пловдив е европейски град, жив град, пъстър и весел. Мисля, че върви в правилната посока, развива се и грейва. Първата ми асоциация, когато ми кажеш „Пловдив“, е джаз и изобразително изкуство. Класата на пловдивските художници и джазмени е световна! Била съм на много изложби и концерти в града, още от ранна детска възраст. Винаги отделяме време с приятели и да се разходим. Любимото ми място е хълмът, където се срещат влюбените. Гледката, която се разкрива към града е изключителна. Имам безброй снимки в телефона си от това място. Бих снимала клип в Пловдив! Знаеш ли, навремето, когато излезе клипът на „Есен“, всички си мислеха, че сме в Пловдив, а той е сниман на „Пиротска“ в София… Може би трябва да отговорим на очакванията им!
– На сцената с момчетата сте ведри, усмихнати и позитивни. Такива ли сте и в живота?
– О, да! Измислих ни и мото: Ние сме героите в нашия живот и всичко е любов! Отговарям отново с цитат от текста на песента „Здравей“.
– Коя дума те описва най-пълно?
– Човек.
– Знам, че не обичаш ранното ставане, но има ли нещо, което може да те накара да скочиш с радост от леглото в 6 сутринта?
– Самолетен полет (усмихва се). Обаче вече с все по-голяма радост пътувам с кола, за да си спестявам именно радостта от ставане в 6 сутринта.
– Завършила си математическа гимназия, а след това филология. Като прибавим и музиката, нещата стават още по-сложни. Как примиряваш крайностите? Има ли музика в математиката и обратното – математика в музиката?
– Време е, крайно време е да си основа философска школа, нали?! Аз просто си вървя по пътя, уча неща, които са ми интересни, развивам се… Математиката, музиката и художествената литература са ми верни приятели през целия живот! Те развиваха въображението ми, те оформиха личността ми. Обичам много да чета, дори повече, отколкото да слушам музика… Но най-много обичам да пея! Солфежът е математиката в музиката. Математиката дава начин на мислене, развива логическото мислене… Свиренето на пиано е също уникално упражнение за човешкия мозък, защото впряга в едновременно действие и двете му полукълба. Най-много математика лично аз откривам в музиката на Бах. Там всичко е математически точно изчислено. Спомням си, че като дете не обичах да свиря „задължителния Бах“, обаче постепенно се промених, започнах да усещам уникалната му прецизност. Обичам да слушам негови произведения. Може би затова обичам да слушам и тежък рок, и хеви метъл – защото създават близки до класическата музика внушения. Аз съм човек, отворил сетивата си към света, опитвам се да живея в съзвучие със света. А работата ми днес, всичко, което съм, е резултат от знанията и уменията, които съм придобила през годините.
Мери, Миро и RIA в любимия Пловдив
– Дъщеря ви с Миро, RIA, е наследила таланта ви. Но всяко дете, колкото и да прилича на родителите си, е различна Вселена. С какво RIA е подобрена версия на родителите си? И как се развива кариерата ѝ?
– RIA споделя, че хората остават изненадани, когато разберат, че освен с музика се занимава и с математика, с изобразително изкуство, с компютърни игри… И с балет, плуване, фехтовка и какво ли не през годините! Обаче и при нея всички тези неща вървят заедно в пълен синхрон, допълват се, помагат ѝ да опитоми пространството около себе си и да твори. Завърши „Компютърна анимация и визуални ефекти“ в Манчестър, а сега учи „Математика и информатика“ в СУ, като паралелно с това преподава като стажант учител математика в СМГ. Запален геймър е и се готви за магистратура, свързана с компютърните игри. Сложна личност е и, погледнато отстрани, изглежда, че кариерата ѝ се развива сложно, обаче е изключителна атракция!
