Слънчевата Мария Паева е създател и управител на екоучилище “Слънчев лъч” в Пловдив – оазис, в който малките растат, възпитавани в грижа и внимание към природата. В училището, което е от подготвителна група (за 5-6-годишни малчугани) до 7. клас, си има и еколог – Пенка Иванова, която учи дечицата как да рециклират и компостират, преподава им “Човек и природа” и биология, дори гледа с тях под микроскоп. На днешния Ден на Земята “малките слънчеви лъчи”, възпитаници на училището, шестваха по Главната в подкрепа на природата, а след това подредиха изложба на защитени видове в Цар-Симеоновата градина.
– Госпожо Паева, прави впечатление колко светли и различни в хубавия смисъл са децата от Вашето училище. На какво се дължи това?
– Отглеждаме ги с любов и възпитаваме у тях любов към природата. Всички наши проекти са свързани със “зеления” начин на живот. В семействата си те живеят със същите ценности и принципи. Когато всички говорим на един език, децата свикват с тези ценности, пренасят ги в живота си. Понякога, след като напуснат нашето училище, този модел започва да им липсва…
– Как стигнахте до идеята да създадете училище “Слънчев лъч”?
– Когато синът ми стана на 2 години, се оказа, че има здравословен проблем. Откриха му епилепсия. Знаете, че на тези деца и на родителите им не им е лесно в училище. Когато навърши 4, го попитах: “Искаш ли да си направим училище?”. Той отговори “Да!” и сам измисли името “Слънчев лъч”. Минаха 10 години, докато успея да създам училището, а от 7 години насам то вече е факт. Построихме специална сграда в “Остромила”. Искахме в училището и около него да няма бетон, децата да са свързани с природата, да знаят как да си отглеждат храната. Защото, ако днешното поколение не се научи да пази околната среда, ние сме загубени. Природата ще потърпи още малко и ще се разбунтува.
– Възпитанието в тази посока трябва да започне, когато децата са още малки. Вие как го правите?
– Пред всяка класна стая сме проектирали външна част с плодни и зеленчукови градинки. Вече имаме над 70 дръвчета, предимно плодни. Децата вървят, късат плодове и зеленчуци, хапват ги. Така успяваме да “посеем семенцето” в тях. При приема в училище провеждаме интервюта със семействата на децата и ако техните ценности съвпадат с нашите, решаваме, че сме едни за други. Колективът в училище също е съставен от съмишленици, посветени на екологичната кауза.
– Не сте ли мислили да продължите обучението до 12. клас?
– Да, това влиза в нашите планове през следващите две години. Друг наш проект е оранжерията, която развиваме. Правим го, защото чистата храна в днешно време е голяма рядкост. Учим малките как сами да си отглеждат храна, защото с каквото човек се храни, такова му е мисленето. Пръскаме насажденията с етерични масла, които не вредят на природата. Създадохме и линия за рециклиране, имаме компостер в двора, с който компостираме хранителните отпадъци. Опитваме се да съхраняваме старите традиции и обичаи, за да се връщаме към корените си, които също са свързани с природата. От това можем само да се учим и да се развиваме в бъдеще.
