Дълго чаканото ключово решение на Конституционния съд по промените основния закон дойде със соломоновско решение. Магистратите отмениха почти всички промени в Конституцията, гласувани в предишното Народно събрание с гласовете на ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, като остави единствено ограниченията пред президента при съставянето на служебни кабинети.
С решението си Конституционният съд остави в действие само едно ограничение за структурата на прокуратурата и две за правомощията ѝ, а именно – правилото, че основен носител на съдебната власт е съдът и правото на всеки съдия да сезира КС с искане за обявяване на противоконституционност на приложим по дело закон.
За противоконституционен е обявен дори и параграфът, който предвижда, че „науката, образованието и културата са национални ценности“.
Основният мотив за отмяната на промените в Конституцията е, че те могат да бъдат извършени само от Велико народно събрание (ВНС).
Всички обявени за противоконституционни разпоредби „запазват редакцията си преди влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България. Правните последици, настъпили при действието на тези промени в посочените конституционни разпоредби до влизане в сила на настоящото решение, запазват своя правен ефект“, прие КС.
Решението му е с рекорден обем от над 200 страници с детайлни мотиви за всяка от разпоредбите, които тепърва ще бъдат анализирани заедно с особените мнения.
Немалка част от мотивите са посветени на последиците от отмяната на конституционните промени, като очаквано съдът възприема виждането за възстановяване на предходната уредба в основния закон, т.е. след решението му не настъпва празнота в Конституцията.
6:6 за служебното правителство и двойното гражданство на депутатите
За три от измененията в основния закон – за новия ред за назначаване на служебен премиер, за парламент, действащ и при служебно правителство и за двойното гражданство на министрите и депутатите, обаче конституционните съдии не успяха да вземат решение. Те се разделиха 6 на 6 гласа и така в сила остават новите разпоредби.
Че тези разпоредби са противоконституционни са гласували Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова, а колегите им Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова са застъпили обратната позиция.
Това разделение означава, че ще важи новият ред за назначаване на служебно правителство, при който президентът избира служебния премиер от списък със заемащите няколко държавни служби, станал известен като „домова книга“. Остава и възможността за народен представител да бъде избран „български гражданин, който има и друго гражданство, когато е живял последните осемнадесет месеца в страната“.
Това не е единствената последица от разделението в КС. Липсата на решение отваря възможността той отново да бъде сезиран за същите разпоредби.
Това например може да направи президентът Румен Радев, който и сега атакува тези текстове, след като тази есен в бъде обновен съставът на КС (предстои самият Радев да назначи двама души в съда на мястото на Мариана Карагьозова и Филип Димитров, които „вкара“ предшественикът си Росен Плевнелиев) и тогава някое от вижданията за служебния кабинет може да вземе превес.
Двата отделни съвета в съдебната власт, които не се случиха
КС отменя и всички разпоредби в основния закон – от чл. 129 до 130в, с които познатият Висш съдебен съвет (ВСС) се раздели на два отделни съвета – един за съдиите и един за прокурорите и следователите.
С решението на КС обаче се връща старата уредба, според която:
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 14 членове и включва председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, избрани пряко от съдиите, и шестима членове, избрани от Народното събрание.
Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет се състои от 11 членове и включва главния прокурор, четирима членове, избрани пряко от прокурорите, един член, избран пряко от следователите, и петима членове, избрани от Народното събрание.
КС отменя и забраната Народното събрание да избира за членове на двата съвета „лица, които заемат длъжността на прокурор или следовател към момента на избора“.
Мандатът на ВСС отново става 5 години, а не 4 години, както предвиждаха промените в Конституцията.
С произнасянето на КС ВСС отново ще е от 25 души, две колегии и пленум, който „получава“ старите си правомощия в цялост.
Една от първите му задачи се очаква да е да открие процедура за избор на нов председател на Върховния административен съд, тъй като мандатът на Георги Чолаков изтича на 22 ноември 2024 г. А след като КС се произнесе и за измененията в Закона за съдебната власт, с които с които беше намалено мнозинството за избор на главен прокурор и беше създаден т. нар. ad hoc прокурор, който да го разследва, ще може да бъде възобновена спряната процедура за избор на нов обвинител №1.
Прокуратурата – не съвсем същата, каквато беше преди
С отмяната на двата съвета изборът на главен прокурор отново става правомощие на Пленума на ВСС.
Освен това с обявяването за противоконституционен на чл. 130, ал. 2 от Конституцията, който гласеше „Главният прокурор се назначава и освобождава от президента на републиката по предложение на Висшия прокурорски съвет за срок от пет години без право на повторно избиране“, сега обвинител №1 пак ще има мандат от 7 години.
