Мине се не мине време и Локомотив Пловдив изпуска парата. Няма десетилетие, през което черно-бялата общност поне веднъж да не е виждала любимия си тим сред дънните риби. Късмет за шефовете на клуба и футболистите е, че запалянковците на Лаута са толерантни и подкрепят любимия си отбор и в радост и в мъки.
Сега явно е дошло време за мъките. След няколко бляскави сезона, в които Локото стигна до две национални купи и сребърните медали в първенството, за черно-белите се задават тежки дни. И всичко след поредната крушовидна мълния, която обича да стоварва на Лаута мажоритарният собственик Христо Крушарски. Бизнесменът редовно забърква каши в клуба, но все се измъква сух от скандалите. За глупостите си има банално оправдание – който плаща, той поръча музиката. Този път обаче май му се полага и той да чуе песни, от които ще му се зачервят ушите.
Крушарски определено е късметлия. Дойде във футбола случайно, като много други бизнесмени, командировани из българските стадиони срещу условието да получат някоя държавна поръчка. Случи на клуб, на публика, на треньори, селекционери и играчи. Обикновено крепеше положението със заеми – кога от действащи футболисти като Мартин Камбуров, кога от бъдещи партньори или лихвари. На Лаута обаче никога не е имало финансово спокойствие за да се развива отборът. Така на всеки полусезон Локото се разделя с трима-четирима от любимците на феновете, защото клубът не може да им плаща или парите от трансферите са необходими за издръжката на останалите. Между другото, по последния въпрос така и не стана ясно, дали наистина пари от трансфери на черно-бели играчи са отивали в посока Перник, където е новото седалище на компанията на доскорошния съсобственик Адам Сотков.
Но това е минало. Сотков вече го няма и конците в Локомотив дърпат други. И изглежда съвсем скоро ще ги оплетат. Преди няколко дни спортният директор Павел Колев напусна клуба, а се очаква всеки момент това да направи и треньорът Александър Томаш. Според информирани чашата преляла, когато Крушарски заповядал любимецът на агитката Динко Хоркаш да бъде закован на пейката, защото не желаел да преподпише договора си с Локото. Това пък даде шанс за налагането на Кристиян Томов на вратарския пост противно на волята на треньора Томаш. Крушарски опитва да удари с един куршум два заека – хем ще спести пари от заплтата на Хоркаш, хем ще спечели пирятелство и помощ от бащата на Кристиян – строителния предприемач Христо Томов. Говори се, че фирма на бизнесмена е фаворит за новата обществена поръчка на стойност 42 млн. лева, чрез която с държавни и общински пари ще се строят официалната трибуна на Лаута, паркингът, подходите към стадиона и т.н. А Крушарски се надява част от милионите да останат за издръжката на клуба, а той пак да мине метър с парите и да се тупа в гърдите как плаща и затова сме длъжни да му слушаме изтърканите шлагери.
Проблемът е, че и във футбола безплатен обяд няма и все някога на Крушарски ще му се наложи да си плати сметката или да изчезне от Лаута с празни ръце. Дано да стане по-бързо, за да не изпепели клуба в следващите месеци с някоя от поредните си крушовидни мълнии.