Който държи обществения транспорт, той ще владее и града. Това златно управленско правило от първите години на прехода обаче не важи в Пловдив. Тогава стачките в транспорта можеха за час да парализират града, че и цялата страна. Днес никой не се вози на рейса, а освен това в Пловдив каквито са управниците, такива са и превозвачите.
Общинта отдавна абдикира от тази социална услуга, която би трябвало да е основно нейно задължение и я делегира изцяло на частници.
Те са хора бизнесмени и си гонят печалбите. В резултат Пловдив има най-лошото качество на обществен превоз сред всички големи градове в България, а управляващите не дават знак, че знаят как да се справят със ситуацията. Докато властниците тупкат топката по проблева, изразът „вися на спирката“ стана по-популярен от запазената марка на пловдивчани „густо, майна“.
Общественият транспортът в Пловдив агонизира в порочен кръг
Качеството на услугата е лошо, маршрутите и разписанията не отговаря на новите предизвикателства пред развитието на града, удобни алтернативи за предвижване няма и хората са принудени да използват все повече личните си автомобили, за да ходят на работа или да возят децата си на училище. Между другото Пловдив е близо до върха на световната класация за най-малко души, които се возят в един автомоби – едва 1,16 по последни данни.
Ефектът е все повече коли по остарялата и недостигаща пътна инфраструктура, задръствания, мръсен въздух, по-големи разходи за транспорт, а в последствие – и за здраве.
Причините са известни – корупция, слаби управници, липса на визия на развитието на Пловдив, ниска експертиза на ръководителите на общинските звена, имащи отношение към транспорт.
Само ще спомена – лошото управление на някогашното общинско предприятие „Градски транспорт“ го доведе до фалит и невъзможност да изпълнява дейността си. Приватизацията чрез публично-частно партньорство не спаси предприятието. ПРичините са много – слаб екип на приватизатора Ангел Батаклиев, удари под кръста, нелоялна конкуренция и липса на реален следприватизационен контрол. Това е истината, колкото и Дани Каназирева, Александър Константинов, Иван Чомаков, Славчо Атанасов, Иван Тотев, Ангел Батаклиев и останалите да спорят по въпроса кой е виновен.
Когато Пловдив загуби общинския си превозвач, се прости и възможностите да модернизира транспорта чрез закупуване на екологични и модерни автобуси с европейски средства. В резултат днес по пловдивските булеварди се движат най-амортизираните и морално остарели рейсове в сравнение с Бургас, София, Стара Загора и останалите големи градове в България.
През 2011 година с огромно закъснение Община Пловдив най-накрая разписа така наречения Проект за интегриран и устойчив градски транспорт. Всички знаем какво се случи с печалния „Транспортен проект“, както е известен на пловдивчани. Милоните отидоха на вятъра, а виновни пак няма.
Другите градове закупиха модерни автобуси, ние правихме велоалеи, информационна система по спирките и в автобусите, въвеждахме електронно таксуване и модернизирахме Центъра за управление на трафика. И децата в града са наясно, че става дума или за безстопанственост, или за тежкса некдърност, или за голяма кражба, защото почти нищо от изграденото и изплатеното на доставчиците не сработи. Но за видимия с просто око провала и съмненията за корупция около този проект и до днес няма сериозно разслдване и наказани.
И това е най-лошото. Защото ако дза проваления Транспортен проект някой бе влязъл в затвора поне за 6 месеца, следващите щяха да имат едно наум.
Днес община Пловдив пак харчи милиони, за да модернизира частния обществен траанспорт в града. Системите на фирма “Тикси” вече се тестват и се очаква най-после прословутите системи за електронно таксуване и информация по спирките и в рейсовете да сработят.
Общината се готви /по-скоро засега само се кани/ да развива ново транспортно предприятие. „Екобус“ бе създадено с амбициозната задача да развива екологичен транспорт и да бъде реална конкуренция на частните превозвачи. В началото с две нови маршрутни линии /103 и 104/, а после с участие в търговете за останалите градски линии. Идеята бе с европейски средства да се закупят 20 електробуса и да се изгради модерно депо с всичко необходимо за работата на екологичните превозни средства. Управителят на „Екобус“ Илко Търпов обаче нямаше много подкрепа от предишното градско ръководство, няма я и днес, както стна ясно по време на последната сесия на Общинсикя съвет.
Явно пловдивските управници продължават да абдикират от обществения транспорт, така както го направиха във времето с много други важни дейности като градското плниране, развитието на зелената система, битката за по-чист въздух, общинското здравеопазване и т.н.
В годините събдата на града е в ръцете на няколко групи лобисти и олигархични кръгове, а кмета често няма полезни ходове. Същото се отнася за общинските съветници, апропо и за гражданите, които са ги изпратили в местния парламент да ги представляват.
Така че, Пловдив не е като другите.
Тук който държи транспорта, може само да отклони някой милион от субсидиите, компенсаторните плащания и задаващите се инвестиции с европейски средства. И да назначи някой роднина или партийна калинка на ясла в общинското предприятие.
Градът го владеят други и за съжаление никак не го водят към добро.
