Днес честваме 24 май – най-българския празник. За пръв път Денят на славянската писменост бил отбелязан тържествено преди много години точно тук – в Пловдив. Случило се в двора на днешната Хуманитарна гимназия. По онова време училището се именувало “Кирил и Методий”. После едни хора го прекръстиха на “Димитър Благоев”, с което искаха да внушат на народа, че Дядото е направил повече за нацията и българщината от Светите братя.
Днес школото отново празнува своя изконен патронен празник. Пред имената на Кирил и Методий обаче стоят символите “св. св.”, което пък трябва да ни напомня, че братята са канонизирани за светци от Църквата. Разни времена, разни идеали. И някъде в потока на времето – ние, съвременните българи. Пишем романа на собствения си живот и от време на време, особено по празници, опитваме да го осмисляме. Едни го правят, като броят парите си и правят списък на следващите големи неща за купуване. Други опитват да им продадат възможно най-скъпо труда си. Трети са намерили начин да преживяват със заплатата на държавни служители или на опашката за помощи. Има и една особена група хора, които редовно се цанят за водачи на нацията. Те въртят на пръста си политиката и цялата държава. Това, което обединява всички, е убеждението, че хубавият живот ни се пада по право.
Младите българи отдавна вярват, че успехът тук идва с Б-М-В-то, а не с А-Б-В-то, защото виждат как я карат родителите и учителите им. От времената, когато най-успели са били най-образованите, са останали само историите в дебелите книги. Но без поуките.
Преди 130 години Солунската гимназия даваше много повече от Солунската митница. И в обществен план, и в личен. От чиновете в онова училище, което също се казваше „Кирил и Методий“, излязоха бъдещият министър-председател Андрей Ляпчев и десетки големи българи като Борис Сарафов, Гоце Делчев и Даме Груев. Гимназията в Пловдив със същото име не остана по-назад и излъчи трима премиери – Иван Гешов, Константин Стоилов и Георги Кьосеиванов. Между другото, изучи Левски и Вазов. Тези хора тръгнаха по пътя към славата, водени от своите големи даскали. Днес обаче учителското съсловие е на колене, защото знанието вече не е гаранция за успех и не се харчи. Тук можеш да си купиш цял град, макар че едва си сричал за Добър 4 в кварталното училище. А работното място в която и да е митница, за което обикновено трябва да се бутне само един хубав рушвет, дава много повече от отличната диплома в най-добрия
университет.
Логиката на житейския успех у нас отдавна е сбъркана и няма нищо общо с това, което си свършил в училище. Светлите бъднини тук идват по наследство или според партийната повеля. Историята обаче не прощава за дълго подобни бели, а България вече бере горчивите плодове, държейки твърдо последното място на Европа във всички класации за жизнен стандарт. Онази Европа, която говореше на собствениците си езици само с конете, докато учениците на Кирил и Методий вече разпръскваха светлината на знанието по нашите земи.
Обърни се, народе. И се възроди.
* Текстът е публикуван във в. “Марица”
