Преди 121 години 30 000 въстаници от Македония и Одринска Тракия воюваха в продължение на 3 месеца с 250-хилядна редовна турска армия. Онези български герои живяха с идеал и кауза, а много от тях загинаха, за да ни има нас и България днес.
Ние имаме своите герои, но освен да ги почитаме, трябва да ги следваме. Защото народ, който не почита и не познава миналото си, е обречен на разруха и изчезване.
Това заяви лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов в словото си по време на тържественото отбелязване на 121-вата годишните от Илинденско-Преображенското въстание в Пловдив днес.
Церемонията се състоя пред паметника в градинката срещу бившите квартални хали на кв. “Въстанически”, а Каракачанов говори в качеството си на историк, но и на отговорен български политик.
Героите от Илинденско-Преображенската епопея бяха почетени с почетен караул, изпълнение на химна от армейския духов оркестър, поднасяне на венци и цветя пред паметника на героите и едноминутно мълчание.
Караулът прие лично генерал-майор Явор Матеев, командир на Съвместното командване на Специалните сили.
На честването дойдоха зам.-кметът на Пловдив Пламен Панов, зам.-председателят на Общинския съвет Стефан Послийски и общински съветници, сред които Славчо Атанасов и Владимир Кисьов.
Във вълнуванощото си слово Красимир Каракачанов припомни подвига на героите от Илинденско-Преображенската епопея и отправи вдъхновяващи послания към днешните българи. Поиска и отговорност към България и българщината от действащите политици.
Ето и част от словото на бившия министър на отбраната и вицепремиер пред пловдивчани:
“Преди 121 години българският народ, останал под турско робство в Македония и Одринска Тракия, се вдигна на въстание.
Каво искаха българите?
Не само тези от Македония и Тракия, а и българите от свободна България. Всички те имха един идеал – въстановяването на Сан-Стефанска България, онази, в която всички българи да живеят под един покрив и в една държава.
Този идеал беше попарен още в първите дни на Берлинския конгрес през 1878 година от Великите сили. Заради своите интереси те разделиха България на 5 части – дадоха Северна Добруджа на Румъния, Ниш и Западните покрайнини на Сърбия, Македонияа и Одринска Тракия – останаха поробени в Турция. Осбободената част от отечеството пък бе разделена на две – Княжество България и Източна Румелия.
Да, Великите сили не искаха силна България.
За съжаление винаги това е било поведението на Великите сили – говорят за права, идеали, свобода, но гонят само своите интереси.
Тогавашните българи обаче не се примириха с тази несправедливост. Още в първите дни след позорния Берлински конгрес българите в Македония вдигнаха Кресненско-Разложкото въстание, удавено в кръв.
Малко по-късно беше създадена ВМРО – организацията на поробединете българи от Македония, Северна Гърция, Одринска Тракия.
Тези хора си поствиха за цел да се борят с оръжие в ръка за своята свобода. Прпез цялото време получаваха подкрепата на българските правителства, без значение дали в София управляваха леви или десни, консерватори или либерали, русофили, германофили или англофили. Тогавашните български политици и народът имаха кауза и идеал.
Не случайно веднага след избухването наИлинденско-Преображенското въстание на 20 юли 1903 година по стар стил 56 български офицери, сред които един генерал, двама подполковници, майори и капитани, поручици минават в поробените земи. Те повеждат свои войници и влизат в Македония и Одринска Тракия, за да ръководят бойните действия на въстаниците.
В историята на България Илинденско-Преображенското въстание е най-голямата революционнна проява.
Тя започва през юли и продължава до октомври. 30 000 българи воюват срещу вековния поробител, срещу 250-хилядна редовна турска армия. В тези въстания беше кален духът на целокупния български народ. Тогава бяха написани едни от най-трагичните, но днес славни страници от българската история.
Какво си спомняме днес?
Днес, увлечени от нови утопии, забравяме собственита си история, примиряваме се, че наши съседи ограбват историята ни, преиначават я, отричат я и асимилират нашия народ, измисляйки му нови национални идентичности и преследвайки го, защото нарича себе си българин. Това се случва днес в Северна Македония.
Българите са подложени на репресия, преследване охулване, а българската държава е обвинявана, че има претенции. Да имаме, но не за територии. Ние териоториални претенции не сме имали и нямаме. Но имаме една претенция – българската история да бъде уважавана, да не бъде ограбвана, фалшифициранаи подменяна. За това трябва да се борим всеки ден. Защото народ, особено в криза, който не помни историята си, няма бъдеще.
Днес ние сме в дълбока духовна и морална криза, а не само икономическа.
Днес повече от всичко имаме нужда от национално достоинство и дух. Защото един народ, който няма памет за своята история, който не се опитва да следва своите герои, а се кланя на нови и чужди кумири, е обречен на разруха и изчезване.
Сега все още сме във фазата на рзрухата и дай Боже да не стигнем до следващия етап.
С подобни чествания и истински поклон към героите от Априлското въстание, от Илинденско-Преображенското въстание, от победите ни в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни можем да възстановим българския дух. Именно този дух във вековете ни е издигал и ни е правил народ, достоен за уважение. А не народ, който подмятат и заобкилят, защото няма свое мнение, няма самочувствие и не може да формира своите национални интереси.
Не е трудно да си върнем този дух, ако не само се прекланяме пред националните герои и се хвалим с тях, а наистина ги следваме”.
