Весела тайфа хапва, пие и се снима върху паметника на Начо Културата на пл. “Лапидариум” в Стария град. Грях ли е това?
Художникът Иван Шишков-Шишо публикува снимки в социалните мрежи, на които се вижда как група пловдивчани или туристи са се настанили върху паметника на Начо Културата и си правят импровизиран пикник. “Без коментар”, е написал Шишков, който е племенник на Начо Културата.
Под публикацията му заваляха възмутени коментари от пловдивски творци и общественици, които са на мнение, че паметната плоча не е място за подобни прояви. Децата след училище я ползвали и за катерушка, което също било недопустимо.
“Не знаят нищо за Начо Културата и не ги интересува”.
“Всичко се свежда до това да хапнеш, да пийнеш и да се снимаш”.
“Сбъркан свят – снимат се с Мильо, пируват върху Културата”.
Това са само част от мненията на културтрегерите в града ни.
Други от тях обаче смятат, че наличието на живот и шум около паметника е начин той да се социализира.
“Това не е липса на уважение към историята на града. Щом нещо е направено в урбанизирана среда, защо да не се ползва и по този начин?”, смятат пловдивчани. По думите им, забавлявайки се в добра компания, хората несъзнателно почитат Начо Културата – вечния кмет на Стария град.
Кой е Начо Културата?
Атанас Василев Кръстев, познат като Начо Културата е български културен деятел, създател на архитектурния резерват “Старинен Пловдив”. Наричан е от мнозина „Кмета на Стария Пловдив”.
Роден е на 17 септември 1922 г. в Асеновград.
През 1954 г. започва работа в отдел “Наука, изкуство и култура” към община Пловдив.
Той е в основата на създаденото през 1968 г. управление “Старинен Пловдив”. В периода, когато е директор на управлението, са възстановени около 130 значими паметници на културата в Стария Пловдив в областта на археологията и възрожденско-жилищната и култова архитектура от национално и местно значение. Издигнати са бази на Съюза на българските писатели, на журналистите и на учителите. Създаден е музей на художника Златю Бояджиев и мемориална къща-музей на издателя Христо Г. Данов.
Атанас Кръстев е основният инициатор и радетел за разкриването, реставрирането и реконструкцията на Античния театър и Римския стадион.
По негова инициатива от 1970 г. започва провеждането на ежегодните Национални камерни есенни изложби в Стария град. Създадена е и колекция от произведения на изкуството към управление “Старинен Пловдив”. Възстановени са автентичните интериори на старите къщи “Недкович”, “Хиндлиян”, “Бирдас” и др.
По негово време и благодарение на личното му участие, през 1979 г. Старият Пловдив е удостоен с Международната награда на Юнеско – златен медал – за изключителни заслуги по опазването и съхранението на европейската строителна култура.
За особени заслуги в областта на културата Атанас Кръстев е удостоен със звание „Заслужил деятел на културата”, орден „Кирил и Методий” I-ва степен и орден „Стара планина”.
Умира на 25 ноември 2003 г. Почетен гражданин е на град Пловдив.
След смъртта му през 2003 г. площадът пред Балабановата къща получава неговото име. Там през 2008 г. бе поставена и плоча в негова памет.
