Съвсем скоро бяхме на избори. И всички кандидат-кметове на Пловдив обещаваха едно и също – край на безконтролното презастрояване, ред в трафика, по-бърз и удобен градски транспорт и пълна подкрепа за развитието на новия общински превозвач “Екобус”. От предизборната кампания изминаха 5 месеца, постовете в администрацията и Общинския съвет са раздадени, но гражданите все още не виждат никакви реални действия или поне идеи за изпълнение на въпросните обещания. Пловдивчани вече не вярват, че някога ще имат чисти и редовни рейсове, а заради бавните ремонти и постоянните промени на маршрутите недоверието към обществения транспорт се засилва, което води до още и още автомобили по градските улици и булеварди, повече тапи и по-мръсен въздух.
Според едно от изискванията на Брюксел, откъдето местната власт в Пловдив очаква пари за да модернизира транспорта, да изгради прословутата градска железница и да надгради Центъра за управление на трафика, до края на 2026 година 17% от превозните средства в градския транспорт трябва да са с нулеви емисии, разбирай – електрически. При близо 300 автобуса, които обслужват 29-те линии в Пловдив, това означава минимум 50 да са електрически. Цената на един електробус обаче е близо половин милион лева, което означа, че за 2 години Общината трябва да задели или да привлече за покупката им над 25 млн. лева. Отделно от това са инвестициите за изграждане на зарядни станции, депо и т.н. Нито в бюджета за 2024-а, нито в прогнозата за следващите 3 години обаче има заложени такива средства. Няма предвидени пари и за разписване на бизнес план и проект, чрез които “Екобус” да кандидатства за финансиране. Не помръдва и проектът за така наречената Градска железница. В резултат Пловдив, който е единственият голям град в България, в който услугата в обществения транспорт е изцяло поверена на частници, отново ще пропусне възможността да модернизира транспорта си, проблемите с трафика ще се задълбочават, а с това и вредните въздействия върху околната среда от транспорта.
Ето как вижда ршението експертът по транспорт и мобилност Кирил Драганов:
“Една от темите при споменаването на която всеки пловдивчанин добива уплах, обливан от топли и студени вълни, безспорно е “емблематичния” градски Транспорт на Пловдив.
Точно така се чувства човек застанал на стъклените заслони, които вандалите рушат дори по-редовно от автобусите. Много от отдавна работещите пловдивчани трудно могат да разчитат на този вид превоз, а да е редовен изобщо не се и надяваме. Израза “Вися на спирката” вече е по-срещан от “Майна” в пловдивския говор. Подобни думи са твърде меки по отношение на качеството на предлаганата услуга, което почти никой вече не е в състояние да контролира. Графици, надеждност, съвестни водачи – нищо подобно, просто си “висиш” и чакаш! И тогава пред пловдивчани има две алтернативи – личен автомобил или такси.
За първия всички сме наясно, че проблемите с нарастващите цени на горивата и факта, че основно сме сами в автомобилите го прави неефективен, а като добавим и липсата на парко места почти в целия град, той просто отпада.
Относно втория вид транспорт нека не забравяме, че това НЕ е градски транспорт! Не може да се очаква, че силно ограничения брой автомобили (след корона кризата, нарастващите изисквания към еко нормите и години на автомобилите) ще може да поеме всички пътуващи. Да не говорим за ученици, студенти и други. Да, наличните компании използват модерни и екологични автомобили, но не са градски транспорт. Тяхната цел е да помагат посредством надеждността и бързината, с която са известни. Голяма част от водещите компании инвестират със софтуери и така правят процеса почти автономен и предвидим, но те не са градски транспорт.
Големия проблем започва още с първите думи на собствениците на транспортни превозвачи и те са, че „целия град е затворен”!
Превозвачите дори заплашват открито, че виждаш ли те имали готовност да преустановят превозите – доста лицемерно спрямо гражданите, които висят достатъчно дълго по спирките, за да си позволява някой подобно отношение!
Да, много от инфраструктурните проекти на града променят транспортния поток, но всяко изменение се съгласува и утвърждава и от точно тези компании и техните отговорни лица! От тук идва първото недоумение: защо те едва сега виждат проблема? Защо не са предложили различен подход или дори алтернативен маршрут да своите автобуси? До кога пловдивчани ще се надяват на благоразумието на тези превозвачи? Безспорно инфраструктурните проекти на Пловдив се бавят основно заради проблемите в местното ВиК дружество, което така и на получи компенсации заради нарастващите цени на материалите.
Върха на извинението е че: „нямат време да се върнат в рамките на утвърдения график по маршрут”. Тогава питам: “Не може ли да се пусне друг превозвач по линиите? Не може ли да се “накъса” линията линейно по посока с припокриване?
Отговорът е: Може! Стига основната ти цел да е обезпечаване на пътниците и изпълняване на транспортните графици. Може! Просто самите компании да си помагат с транспортни средства в интерес на гражданите, същите тези изтормозени граждани, „висящи” от години по спирките.
Изобщо няма да засягам темата с пътуването през празничен ден или в национални празници. Да не говорим, че ако специално не им се напомни от ОКТ или Община Пловдив за големи празници тези превозвачи дори няма да си направят труда да пуснат „нормален” автобус, а не Щъркелите, подходящи за далеч по-малки общини.
Тук някой би казал: Къде е Общината? Къде са инспекторите извършващи контрола?
Договорите за предоставяне на услугата от частните превозвачи им позволяват сами да определят правилата само и единствено на база на техните отчети от продадени билети и анкетни карти, които никой не знае кой как ги попълва. Истината е, че подобни клаузи са заложени далеч назад във времето и разбира се, те са утвърдени от месния парламент.
За щастие никой кмет или общински съветник не би обрекъл пловдивчани да изплащат евентуални неустойки, ако прекратим договорите, договори завързали ръцете им и поставяйки ги в патова ситуация.
Най-важното нещо в тази ситуация е, че договорите трябваше да са далеч по-работещи, далеч по-реални, далеч по-европейски и в полза на жителите и гостите на Пловдив, за да имаме градски транспорт. Формулата по изчисления на разходите на превозвачите трябва да се изчисляват по формулата за изчисления на дотираните плащания и най-важното Одитиране на направените разходи за транспорт, а не на всички разходи за дейност на фирмата.
Именно заради състоянието, в което се намира градския транспорт пловдивчани не могат да повярват, че проекти, като “Крайградска железница” и “Еко бус” могат да са толкова успешни. Макар че в тях безспорно има новаторски и съвременни идеи, проверени и анализирани от световните столици на Европа.
Кирил Драганов е на 41 г., роден е в Пловдив. Член е на Управителния съвет на Европейския център за транспортни политики. Одитор и член на Института на вътрешните одитори в България. Завършил е специалност „Технологии и управление в транспорта“ – бакалавър, в Русенския университет. Има опит в България и Европа в управлението на транспорта и логистиката на веригите за доставки. Днес извършва анализи, консултиране, одитиране и оценка на ефективността на компании в сферата на транспорта и логистиката.
