Каквито и теории за реформата и справянето с корупцията да развиват политически визионери у нас, които в неделя получиха звучен шамар от избирателите, рано или късно и те ще стигнат до безалтернативното прозрение на другаря Сталин – Cadres are all-important /на английски, за да го разберат и харвардците/.
В България отдавна удряме на камък с кадрите. Селекцията на принципа “проба-грешка” е запазена марка на прехода, от което патим всички .
В началото на кариерата си като премиер днешният доайен Борисов влезе в наръчниците за най-често срещаните грешки на управленското безхаберие, като призна, че не познава Борисова /Ана-Мария, която срещнал на едно кръстовище и я направил министър на здравеопазването/. През годините Борисов удари още много греди с дамите /от Румяна Желева, през Цецка Цачева, Цвета Караянчева, та до днешния световен скандал с Кристалина Георгиева/. Заради неудачите да превърне въпросните представителки на нежния пол в харизматични и успешни управленци, завзеци от партията вече съветват началника си да закрие ГЕРБ-Жени и да замени организацията с ГЕРБ-ЛГБТ. В тази общност взаимоотношенията са много по-ясни, а доверието – до живот.
Лидерът на ГЕРБ обаче не е единственият, който събира кадри по кръстовищата и после бере ядове с качеството на човешкия материал.
Румен Радев – най-яростният опонент на Борисов и неговия модел, явно на същия случаен принцип взе навремето Калоян Методиев за шеф на президентския кабинет. После двамата се скараха заради една вечеря при Нинова, а Методиев като зло куче започна да лае по Радев и да вади кирливи ризи от “Дондуков” 2.
Легенди се носят и за начина, по който Николай Копринков е избран за секретар по вътрешна политика и главен администратор в Президенството. Според разказите на свидетели, Радев припознал Копринков по време на раздумките в кръчмата на село Труд, в която някогашният въздушен ас се отбивал на връщане от работа. Тогава Радев служеше в базата в Граф Игнатиево, а Копринков бе кмет на Труд. Та в тази селска кръчма се родило едно голямо приятелство, за което днес Борисов намеква чудеса.
Но да оставим политическите атове да се ритат и да погледнем по-надолу по стълбица на българското политическо възвишение. По стъпалата й ще открием много нови кандидати да оправят България, събирани по кръчми, плажове, кръстовища и телевизионни студиа. Типичен пример са доскорошните управляващи от “Продължаваме Промяната”. Една млада дама от Пловдив например, която сега прави кариера в столицата, стана депутат, защото през лятото на 2021 Кирил Петков карал сълрф в клуба ѝ на морето. Наесен му трябвали хора за листити, той и се обадил и казал, Герганче, ти не искаш ли да станеш депутат. И момичето станало.
Така и никой не разбра как онова момче Атанас Атанасов се изстреля до министър на културата в кабинета “Петков”. До влизането си в голямата игра за него бе известно, че е спец по актьорско майсторство и треньор по тенис. То и Борисов ценеше високо партньорите си на корта, но не се е чуло чак да ги е правил депутати…
Ако аргументът за включването на въпросния Атанасов в голямата политика е актьорският му талант, това е доста банално.
Народното събрание отдавна е пълно с артисти и политически шутове, а отскоро се снабди и със сценаристи на парламентарния театър на абсурда.
В този смисъл от ИТН са истински новатори в партийното кадруване. За да не бъде обвинен, че превръща фирмата си в партия или обратно, Слави Трифонов реши да отвори широко вратата за напълно непознати кандидати. Организира кастинг за политици, който на всичко отгоре излъчваше по телевизията. Докато трупаше рейтинг с шоуто, Слави удари не една и две греди с кадрите, както се разбра от печалните му опити да състави правителство, когато и той спечели изборите. А от кастингите му големи политици не излязоха, но пък се пръкнаха професионални политически хамелеони и предатели.
Един от тях е Виктория Василева, бившият организационен секретар на ИТН, а сега се готви за депутат от “Величие”. Всъщност именно новият фойерверк на политическата сцена показва различен подход в подбора на кадрите – нещо между интервю за работа в голяма компания и наборна комисия за казармата. Колкото и да са подценявани Николай Марков и Ивелин Михайлов, за разлика от опонентите си те имат ясен план как да изградят хората и структурите около себе си. Двамата лидери не блестят с богат речник и харвардски знания, но в никакъв случай няма да опрат до шофьорите на такси от “Възраждане”, колкото и двата прпоекта да изглеждат близки по идеология и састав на електоралната маса.
Общото между всички депутати от “Величие” е, че са повечето са акционери в прословутия “Исторически парк” край Ветрино. Много от кадрите им са възпитаници на любимия на американското посолство у нас Нов Български университет, а сред избраните за депутати няма дюнерджии, бармани и доскорошни селски кметове. Но пък има доста странни птици, а не дай Боже ДАНС да докаже и наличие на платени руски агенти.
Така че за всички е ясно – най-добие с подбора и развитието на кадрите са в ДПС. И в неделя обраха плодовете на инвестициите в хората си.
При останалите пътищата за издигане към властовия небосклон са все така неведоми. А ситуацията не се подобрява с годините или пък с раждането на нови и нови политически проекти.
Ако днес дядо Славейков, който приживе е имал огромен опит с всякакви властници, можеше да ни види отнякъде и да прочете списъка с новите депутати, навярно би въздъхнал:
Експертността ни се сломи…
А после:
О, спи ли Бог? О, Бог не види ли?
