След ОсвобожденБието властта се отнася с пренебрежение към живота и делото на поета революционер Христо Ботев и те потъват в забрава.
„В разстояние на осем години за нашия херой не са ставали ни панахиди, ни парастаси (вид църковна служба), ни пък какво-годе друго възпоменание, като че народът, за който се е той борил, не съществува вече!“ – пише Захари Стоянов във възпоменателната си статия от 19 май 1884 г.
На 18 май (стар стил) 1884 г., и то не по „височайши указ“, а по инициатива пловдивския възрожденец – учителя Георги Бенев, във Враца и Пловдив – столицата на Източна Румелия, се организира голямо честване на годишнината от героичната смърт на Христо Ботев.
Осуетява се и намерението на тамошното правителство да обяви 2 юни (нов стил) за Ден на султана.
През следващата година Георги Бенев отново – сега вече с дейната помощ на Захари Стоянов – организира отбелязването на 2 юни. Той написва и призив под формата на стихотворение, озаглавено „Защо реших да чествуваме на Ботев празника“.
В деня на възпоменателното тържество пред пловдивското гражданство произнася патриотична реч Кирил Ботев – брат на поета революционер и самият той участник в четата му. Слова произнасят и учителите Ат. Патев и П. Зографски.
Към края на 80-те и началото на 90-те години на ХІХ в. празникът все още не се отбелязва в национален мащаб, а преди всичко от населението на селищата и районите, през които са минали Ботев и неговата чета.
„Въобще на 17, 18 и 19 май от Козлодуй до Балкана е народен празник на населението, откъдето е минала храбрата чета“ – пише един тогавашен журналист. Но връх Вола все още самотно тачи паметта на героя.
Едва през 1888 г. Захари Стоянов заедно с още двама-трима души се изкачва дотам, промъквайки се през шубраците и надвисналите скали.
През 1901 г., в деня на 25-годишнината от гибелта на Христо Ботев, се събират 10 000 негови поклонници. Двадесет и пет години по-късно те са над двадесет хиляди.
Характерно за първите чествания е, че те са били чисто народни. Един тогавашен журналист отбелязва: „По-видните ни хора, тъй наречените по-учени, всякога странят от подобно нещо… И на тоя славен ден няма да видиш никого другиго освен пак хора от долна ръка, бивши сподвижници на Ботев“. А на празненствата свирят кавали и гайди, вият се кръшни хора и ръченици, патриотични песни огласят простора.
През 1890 г. в центъра на Враца се открива първият паметник на гениалния поет революционер. В тържеството взимат участие неговата майка Иванка Ботева и дъщеря му.
По-късно – след основаването на Висшето училище в София и преустройството му в Софийски университет, патриотичното начинание е горещо подето от студентската младеж. И към края на миналия век денят за поклонение пред Христо Ботев става неофициалният, но утвърден по традиция празник на българското студентство.
Официално 2 юни се чества едва от 1901 г., в деня на 25-годишнината от гибелта на поета. На тържеството на връх Вола са поканени и всички живи Ботеви четници.
Показателно за класовото отношение на българската буржоазия към паметта на поета революционер, издигнал творчеството си до висините на световната революционна лирика, е и фактът, че до 1922 г. в Калофер – родното място на Христо Ботев, 2 юни не е бил честван. Затова пък 3 юни бил обявен за… църковен празник. На този ден поповете от града събирали вярващите от трите черкви в училищния двор и отслужвали тържествен молебен.
Все пак тогавашната власт от чувство за местен патриотизъм позволявала да бъде казано кратко слово за делото и смъртта на Христо Ботев, но след свършване на молебена. Речта се произнасяла от главния учител, но в нея едностранчиво и предпазливо споменал само, че видният революционер е паднал в неравен бой против петвековното робство, без да пророни и дума за неговите идеи.
Едва през 1922 г. 2 юни е обявен за местен официален празник. Кметът издава нарочна заповед, в която се казва: „По случай епическата смърт на нашия велик съгражданин, поет, революционер Христо Ботев, паднал в неравен бой на 2 юни 1876 г. на Врачанския балкан в борба за народната свобода, против османското политическо робство и класовата тирания на българското чорбаджийство, в чест на неговата памет и за назидание на бъдещите поколения“, се обявява 2 юни за местен национален празник, „поради което общинското управление няма да работи и всички общински заведения ще бъдат затворени“.
Осъществяват се словата на Захари Стоянов, написани от него при зараждането на празника: „Всяко велико и похвално дело ще започна с техните имена, от техните гробове. Те притежават толкова сила, щото и умрели могат да бунтуват народите и да ги водят към светлото бъдеще“.
Тридесетте години бележат началото на ежегодните поклонения пред живота и делото на Христо Ботев, извършвани от българската емиграция във Франция, Съединените щати и други страни по света – там, където туптят сърцата на Ботевите сънародници.
След 9 септември 1944 г. 2 юни е обявен за Ден на Ботев и на загиналите в борбата против османското иго. Тържествата по случай 100-годишнината от героичната смърт на Христо Ботев на връх Околчица през 1976 г. се превръщат във величествен всенароден митинг-поклонение на признателните потомци.
И днес, 148 години от подвига на великия революционер и неговата чета, “трябва да си даваме сметка, че именно неговите завети ни сплотяват като нация, неговият огнен дух ни дава вяра в бъдещето”, отбеляза президентът Румен Радев по повод честванията на празника.
