Преди години бях върл футболен запалянко. Гледал съм на живо онзи мач на “Парк де Пренс” с екзекуцията на петлите, видял съм с очите си детронирането на действащия световен шампион Германия на 1 юли 1994-а. Стискал съм палци на Тракия и на възстановения Ботев в битките с Байерн, Барселона, Херта, Севиля, Олимпиакос и Фенербахче, викал съм за Локото срещу Оксер, Лацио, Болтън и т.н.
Днес гледам срещите на българския национален отбор, Ботев и Локото с мярка, без удоволствие и само в краен случай.
Защо ли?
Ами играта не струва.
Превключих за малко вчера на Ботев и Спартак Варна, докато гледах Барселона срещу Атлетик Билбао. Чета състава на “пловдивчани” – Николай Минков от Силистра, софийския ветеран Ивелин Попов и съгражданина му Янис Карабельов. Останалите не мога да им запомня имената. Но както казва един приятел, болен фен на Ботев, по-лошото е, че те не могат да запомнят в кой отбор играят.
И се връщам на сблъсъка на каталунците с баските.
Пак чета съставите.
Барса започва със 7 испанци плюс Терстеген /Германия/, Кунде /Франция/, Рафиня /Бразилия/ и Левандовски /Полша/. А на резервната скамейка 11 от 11 са испанци, почти всички от школата на Барса. Същото е при Атлетик Билбао. Двама чуждени – вратар от Мексико и Иняки Уилям, дошъл като дете при баските, но избрал да се състезава за родината си Гана за разлика от брат си Нико. Онзи Нико, който бе герой за Ла фурия рока на европейското. Останалите девет са баски, както и всички резервни играчи до един.
Да, в Ботев, който някога мереше сили като равен с Барселона, вероятно следват модела на Реал Мадрид и Манчестър Сити. И опитва да правят галактически тим на родна почва. Лично мен този отбор никак не може да ме заинтигува.
В Локото напоследък е малко по-различно. Срещу Черно море в понеделник повече българи, но пак никаква черно-бяла идентичност.
А за националия отбор на Бългрия ли?
Ами той е продукт на работата в клубовете. Докато командировани футболни президенти селектират отбори от доброволци с изтекли договори и спорни качества, ново американско лято за българския футбол няма да има.
Защото няма откъде да се пръкне новият Стоичков.
Играч като онзи, който днешните ултраси и бултраси познават единствено от рекламите на “Кауфланд” и заложните къщи. На 23 Стоичков смрази Барселона с екипа на ЦСКА. А след това години наред бе сред най-големите звезди в дрийм тийма на Йохан Кройф.
И не беше само Камата – Любо Пенев във Валенсия, Атлетико Мадрид и Компостела, Балъков в Щутгарт, Емил Костадинов в Порто и Байерн, Данчо Лечков в Хамбургер и т.н.
Защо ли?
Ами тогава школите работеха, треньорите разбираха от футбол, а на местните таланти се даваше шанс.
Сега талантливи момчета на 18 разбират, че са тренирали за здраве, защото шефът е взел някой нигериец без пари. Селекцията в юношеските отбори обикновено се прави според джоба на родителите или в зависимост от връзките и потеклото. В същото време клубовете продължават да се пълнят с чужденци, които в повечето случаи не превъзхождат българските играчи.
Все още не мога да разбера с какво проекти като Лудогорец, ЦСКА, Берое и новия Ботев са полезни за българския футбол. А и не ме интересува. Защото за разлика от политиката, където щем не щем трябва да избираме от ограничения кръг стари муцуни, във футбола възможностите са неограничени. Между другото, футболът и политиката са тясно свързани. И няма да има промяна във футбола, докато политиците гледат на феновете като на лесен за манипулиране електорат, а агитките се използват като ударни отряди, когато и където е необходимо. В замяна държавата и общините продължават да им строят стадиони за милиони, на които после едни футболни президенти си играят мениджърските игрички с бързооборотна стока от Африка и Южна Америка, а други си играят мачовете в черното тото.
А иначе във футбола всичко има своето логично обяснение.
Не случайно европейски и олимпийски шампион е Испания, а не злощастната Англия. Защото в Испания повечето клубове залага на местната идентичност и инвестират в талантите си /дори да са чужденци, дошли в школите им на невръстна възраст като Лео Меси или Нико Уилямс/, а на Острова са пълни с легионери като нас.
Е, за качеството на наемниците тук и там естествено няма какво да говорим.
Както и за качеството на мачовете и момчетата, които ги коментират. Тези последните ни пълнят главите със статистика и нескопосани калки на модерни футболни термини от английски, с което общата картина на BG футбола става още по-скучна и трагична.
