Изкуственият интелект е тук и трансформира всеки аспект на науката. От “DeepMind”
на Google, откриващ структурата на почти всеки известен протеин до изкуствен интелект (AI), дешифриращ 2000-годишна книга. Новите и бъдещи компютърни системи, които могат да надминат хората, имат почти безкрайни приложения.
Когато хората видят машини, които реагират като хора, или компютри, които изпълняват стратегии и познания, имитиращи човешката изобретателност, те понякога се шегуват за бъдеще, в което човечеството ще трябва да приеме роботите без право на избор.
Но в шегата е заровено семе на безпокойство. Научно-фантастичните текстове и популярните филми, от “Космическа одисея” (1968), “AI: Изкуствен интелект” (2001) – визията на Стивън Спилбърг и Стенли Кубрик за бъдещето на изкуствения интелект,”Отмъстителите: Ерата на Ултрон” (2015) и мн. други, спекулират за изкуствения интелект (AI), който надхвърля очакванията на своите създатели и се изплъзва от техния контрол, като в крайна сметка изпреварват и поробват хората или ги унищожават.
Но могат ли машините да бъдат креативни?
Дори в реалния свят, не всеки е готов да посрещне AI с отворени обятия. През последните години, докато компютърните учени разшириха границите на това, което AI може да постигне, водещи фигури в технологиите и науката предупредиха за надвисналите опасности, които изкуственият интелект може да представлява за човечеството, дори предполагайки, че способностите на AI могат да обрекат човешката раса.
Но защо хората са толкова обезпокоени от идеята за AI?
Екзистенциална заплаха?
Илон Мъск е един от тези, които развяха червено знаме относно AI. Още през юли 2017 г. Мъск заявява: „Имам контакт с най-модерния AI и мисля, че хората трябва наистина да са загрижени за това.“
„Продължавам да бия алармата“, добави той. „Но докато хората не видят роботи да минават по улицата и да убиват хора, те не знаят как да реагират, защото изглежда толкова ефирно.“
По-рано, през 2014г. Мъск нарече AI “най-голямата ни екзистенциална заплаха“, а през август 2017г. той обяви, че човечеството е изправено пред по-голям риск от AI, отколкото от Северна Корея.
Физикът Стивън Хокинг, който почина през 2018г., също изразява загриженост относно злонамерения изкуствен интелект, като казва пред BBC през 2014г., че „развитието на пълен изкуствен интелект може да означава край на човешката раса“.
Също така не е успокояващо, че някои програмисти – особено тези от “MIT Media Lab” в Кеймбридж, Масачузетс – изглеждат решени да докажат, че AI може да бъде ужасяващ.
Невронна мрежа, наречена „Машина за кошмари“, въведена от компютърни учени от Масачузетския технологичен институт през 2016 г., трансформира обикновени снимки в зловещи, обезпокоителни адски пейзажи. AI, който групата от Масачузетския технологичен институт нарече “Шели”, съставя страшни истории, използвайки 140 000 истории на ужасите, публикувани от потребителите на Reddit във форума r/nosleep.
„Интересуваме се как изкуственият интелект предизвиква емоции – страх, в този конкретен случай“, казва Мануел Себриан, изследователски мениджър в “MIT Media Lab”, преди това в Live Science, за страшните истории на Шели.
Според Килиан Уайнбъргър, доцент в катедрата по компютърни технологии в университета Корнел, отрицателните чувства към AI най-общо могат да бъдат разделени на две категории: идеята, че AI ще стане съзнателен и ще се стреми да ни унищожи, и идеята, че неморалните хора ще използват AI за не добри цели.
„Едно нещо, от което хората се страхуват е, че ако свръхинтелигентният изкуствен интелект – по-интелигентен от нас – стане съзнателен, може да се отнася с нас като с по-низши същества, както се отнасяме с маймуни, примерно, казва той. — Това определено би било нежелателно.”
Въпреки това страховете, че изкуственият интелект ще развие съзнание и ще срине човечеството, се основават на погрешни схващания за това какво е изкуствен интелект, отбеляза Уайнбъргър. AI работи при много специфични ограничения, определени от алгоритмите, които диктуват поведението му. Някои видове проблеми се съпоставят добре с набора от умения на AI, което прави определени задачи относително лесни за изпълнение от AI. „Но повечето неща не съответстват на това и не са приложими“, каза той.
„AI достига съзнание – няма абсолютно никакъв напредък в изследванията в тази област, продължава той. Не мисля, че това е някъде в нашето близко бъдеще.“
Това означава, че въпреки че изкуственият интелект може да е способен на впечатляващи подвизи в рамките на внимателно очертани граници – например игра на шах на майсторско ниво или бързо идентифициране на обекти в изображения – това е мястото, където неговите способности свършват.
Другата тревожна идея – че човек би използвал AI, за да навреди, е за съжаление, много по-вероятна, добави Уайнбъргър. Почти всеки тип машина или инструмент може да се използва за добри или лоши цели, в зависимост от намерението на потребителя, а перспективата за оръжия, използващи изкуствен интелект, със сигурност е плашеща и би трябвало да се определя от строги правителствени регулации, допълва още той.
“Може би, ако хората можеха да оставят настрана страховете си от враждебния изкуствен интелект, те щяха да бъдат по-отворени да разпознаят предимствата му, предполага Уайнбъргър. Подобрените алгоритми за разпознаване на изображения, например, биха могли да помогнат на дерматолозите да идентифицират бенки, които са потенциално ракови, докато самоуправляващите се автомобили биха могли един ден да намалят броя на смъртните случаи от автомобилни катастрофи, много от които са причинени от човешка грешка”, казва той пред Live Science.