Започна първият ден от изборите за Европейски парламент. От днес до неделя над 350 милиона гласоподаватели ще посочат новите членове на единствената прякоизбираема европейска институция.
Гласуват избирателите в 27 държави.
Първи пред урните отиват днес избирателите от Нидерландия, следвани утре от Ирландия, Малта и Латвия и Словакия в събота. В Чехия вотът се провежда в петък и събота, италианците също гласуват два дни – в събота и неделя. В последния ден от европейските избори (9 юни) ще дадат своя вот всички останали държави.
Как ще се провежда гласуването
Повечето гласувания се провеждат в един ден. Чехите имат на разположение петък и събота, за да отидат пред урните, а италианците ще дадат вота си в събота и неделя. В неделя белгийците и българите гласуват не само на европейските, но и на националните избори.
В повечето страни от ЕС трябва да сте навършили 18 години, за да имате право на глас. Ако сте на 16, можете да гласувате в Германия, Австрия, Белгия и Малта, докато в Гърция минималната възраст е 17 години. В няколко държави, сред които Люксембург и България, гласуването е задължително.
Резултатите се определят чрез пропорционално представителство, така че всеки глас има значение, въпреки че в някои държави минималният изборен праг е до 5%. Средната избирателна активност през 2019 г. е била 50,7%.
До края на 9 юни ще стане ясно кои партии са спечелили 720 места в Парламента – с 15 повече, отколкото през 2019 г.
Броят на членовете на ЕП, които всяка държава има, е пропорционален на нейното население. Германия, най-многолюдната страна в ЕС, има 96 депутати, Франция – 81, а Италия – 76. Гърция, Швеция, Португалия и Чешката република имат по 21 депутати, България 17, а Малта, Люксембург и Кипър имат минималния брой от по 6 депутати.
Кои са основните политически групи
Традиционно двете най-големи групи са дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и лявоцентристкият Прогресивен алианс на социалистите и демократите (С&Д), но все по-голямо значение придобиват и други групи.
Либералната група “Обнови Европа” и Зелените/Европейски свободен алианс бяха следващите по големина в последния парламент, но две групи, съставени от десни и крайно десни партии, си поставиха за цел да постигнат големи успехи.
Това са групата “Европейски консерватори и реформисти” (ЕКР) и групата “Идентичност и демокрация” (ИД).
Две по-малки групи също играят ключова роля. Едната е по-малката лява група GUE/NGL, а другата са членовете на ЕП, които не са свързани с никоя група – от унгарските националистически членове на Фидес до шепата сепаратисти от испанската област Каталуния.
Ще остане ли Урсула фон дер Лайен начело на ЕК
Една от първите задачи на новите членове на ЕП ще бъде да изберат председател на Европейската комисия. Сегашният председател Урсула фон дер Лайен е в битка да бъде преизбрана.
27-те държавни и правителствени ръководители на ЕС, известни като Европейски съвет, ще вземат предвид резултатите от изборите и ще номинират кандидат, чието име след това ще бъде представено на Парламента. Повече от 50 % от членовете на ЕП ще трябва да одобрят кандидата.
Политическите групи в ЕС биха могли да използват система от “водещи кандидати”, както направиха през 2014 г. Според този принцип всяка група предлага кандидат за председател преди изборите, а групата с най-много места след това има мандат да избере председателя на Европейската комисия.
